четвъртък, 1 септември 2016 г.

Рила, връх Мусала

С изкачването ми до Мусала, презаредих резервоара на душата си. Всеки от нас трябва да го презарежда, много преди да се е изпарил, за да не се стига до големи катастрофи. Под катастрофи разбирайте, състояние на душата, когато вече нищо и никой нямат значение. 
Добре че го направих преди да е започнал чичко Меркурий, защото точно сега не мисля да му се дам. 

Свеж въздух, чистота, простота и природен уют - това е Мусала! 
Тя е едно от големите богатства на страната ни. Твърде често забравяме да се вгледаме в богатствата на живота, защото сме вторачили поглед в нещата, които ни липсват и които се опитваме да постигнем. 
Величественият връх ту изплуваше за мигове, огрят от слънцето, ту отново потъваше в сивата летяща маса на облаците.
Мусала е едно от местата, където си даваш сметка за това, и още куп други неща. Това е мястото, където вятърът издухва всички неприятни мисли в главата ти и те кара да мислиш много по - позитивно. Да хвърчиш от щастие като едно малко перце ... от камък на камък ... и така до върха! ...  а после обратно на земята. 






























2 коментара :

  1. Ох, това с планините не е за мен, но красотата е невероятна, благодаря, че сподели, защото едва ли ще видя на живо, но поне на снимка:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Пожелавам ти някой ден да видиш красотата на величествената Рила и на живо, Веси!
      Заслужава си!

      Изтриване

Благодаря за посещението ви!