сряда, 21 септември 2016 г.

На баща ми

За мен беше голям човек, скъпоценен камък, който светът ми бе дал и в същото време взел, а времето не е отнело нищо от блясъка на стойността му. 
Такъв е живота, смъртта има свой график. Кои сме ние, че да го нарушаваме?!

Той беше добросърдечен и щедър човек, който помагаше на другите, винаги, когато му се отдадеше възможност. Добрите дела на хора като него, съпровождат човек до смъртта, а след това се предават на следващите поколения. Остави много, което не успя да направи в живота си. Надявам се, че ние ще имаме възможността да го осъществим.  


Загубата на баща ми и скръбта, белязаха пробуждането ми. Пренаредих жизнените си приоритети - престанах да обръщам внимание на незначителното и се отказах от всичко, което всъщност не исках да правя. Задълбочих връзката си с любимите хора и започнах да се наслаждавам повече на простите неща - смяната на сезоните, красотата на природата, последната Коледа или Нова година. Когато човек се сблъска със смъртта лице в лице, се научава да живее. За жалост и при мен се случи точно това. 


Смъртта ни даде да разберем, че животът е мимолетно представление. В него ние сами избираме как да играем / живеем.  Изграждането на живот, наситен със смисъл и пълноценни междуличностни взаимоотношения е доста трудно начинание. Не всеки е в състояние да го изиграе / изгради, така както иска. 


Всеки сладостен миг се помрачава от мисълта, че всичко случващо се в настоящето е мимолетно и съвсем скоро няма да остане и помен от него. В този момент си даваме сметка, че всички сме просто прашинки в безкрайния Космос.


Всяка година красотата на природата, бива погубвана от зимата, за да се възроди отново през следващата година. Някой хора, за жалост, не доживяват да я видят. Затова е добре да се научим да живеем смело и пълноценно сега. Не утре, не догодина.

Наслаждавайте се на красотата, на любимите си хора,  на живота си тук и сега. Утре, може и да няма, да ги няма, да ни няма.

А тя болката е жива. Потискаш я, но тя непрекъснато избива отнякъде.


Днес, Той щеше да стане на 50. Щеше! Възможността му бе отнета преди повече от 4 години. Знам, че си тук някъде ... Искам да ти кажа, че те обичам и ми липсваш. С всеки ден повече и все повече. 



















5 коментара :

  1. Прегръщам те топло, мило момиче!

    ОтговорИзтриване
  2. :( Габи, искрено съжалявам за загубата!
    Силно се надявам, че някога болката ти ще е по-малко...
    Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
  3. Болката остава. Претъпява се, заглушава се от продължаващия живот, но остава.
    Габи, запази всички прекрасни моменти с него. Той, макар и незримо, винаги ще е до теб, ще те напътства и подкрепя!
    Светла му памет!
    Прегръщам те!

    ОтговорИзтриване
  4. Габи, бъди силна! Топла прегръдка и от мен!
    Те ... всички, които вече не са между нас, ни гледат от горе и ни закрилят ... твоят татко също!

    ОтговорИзтриване
  5. Той винаги ще е до теб, Габи! ВИНАГИ! Ще вижда усмивката ти, ще чува гласа ти, а ти ще усещаш всичко със сърцето си, защото това, което ви свързва е обич! Прегръщам те мило момиче!!!

    ОтговорИзтриване

Благодаря за посещението ви!