неделя, 26 ноември 2017 г.

КНИГИ: Хавра , Захари Карабашлиев

Харесвам книгите заради пътуванетo. Възможността да изживееш други истории, да видиш други светове. Да се потопиш в действителност, която не съществува, и да си представиш, че е реална, дори само за времето, докато четеш.

Потопих се в страниците на тази книга. Попадна ми съвсем случайно в библиотеката и я взех. Без да очаквам нищо, без дори да съм се интересувала от нея или от авторът.

Винаги харесвам книгите, които чета по корицата или името. Не се интересувам от резюмета, от автобиографията на автора или каквото и да било. Дори не се интересувам и от мнението на хора, прочели я преди мен. 

От много време насам, години, искам да направя рубрика в блога за книги. Чудех се дали ще се приеме добре за кулинарен блог. Но в крайна сметка блога не е само кулинарен, защото има и други категории, освен рецепти. Блога е мое отражение. И като такова се реших да направя тази рубрика. Тук ще показвам книги, които са ми харесали. Не всички, които чета, че те са по 5 - 6 броя на месец и определено не всички ще заслужат място тук.

Ще публикувам няколко цитата от книгата. Неща, направили ми силно впечатление и оставили дълбока следа. 


"Най - добрите неща в живота се дават, спомни си Никола и се усмихна. Те не се взимат, а се дават."

"Понякога трябва да изчезнеш за малко, за да не изчезнеш съвсем. А понякога трябва да си малко лош, за да останеш добър, нали така беше?"

"Казват, че миналото е чужда страна, защото всичко там правели различно. Може и така да е. Но аз мисля също, че миналото е като наследствен имот. Ако бъде изоставено, то се превръща в пустош. Превръща се в хавра."





Няма коментари :

Публикуване на коментар

Благодаря за посещението ви!