петък, 1 декември 2017 г.

КНИГИ : Бьорнстад , Фредрик Бакман

Фредрик Бакман - едно име, писател, носещ хиляди емоции, размисли, загадъчност!

Карл Фредрик Бакман е роден на втори юни 1981 годинина  в Стокхолм, Швеция. Започва да учи история на религията, но прекъсва и работи като келнер в ресторант и шофьор на мотокар в склад. 

През 2006 година "Хелсингбори Дагблад" променя концепцията си в таблоид той кандидатства в него и е нает като колумнист. 
През 2007 година е нает от новинарския сайт "Муур магазин" , а година по - късно преминава на свободна практика. 
В периода 2010 - 2015 година пише за модното мъжко списание "Кафе".
През 2009 година се жени за Неда Шафти и има две деца. Фредрик Бакман живее със семейството си в Солна, предградие на Стокхолм.
През 2012 година започва да пише за вестник "Метро".
През 2012 година е издаден първият му роман „Човек на име Уве“. Той бързо става бестселър, като само в родината му са продадени над 400 000 екземпляра. 
През 2013 година е публикуван и другият му успешен роман „Баба праща поздрави и се извинява“.
През 2013 година е публикуван и другият му успешен роман „Баба праща поздрави и се извинява“.
През 2015 година романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Зозан Акгюн и Тобиас Алмборг.


Произведенията на писателя са преведени на над двадесет и пет езика по света. 

Тази информация е адаптирана от тук!

Фредрик Бакман е автор на дълбоко човешки романи. Всяка негова творба е внимателно и деликатно написана и ни въвежда в емоционалните светове на хора, които иначе навярно бихме подминали в реалния живот.
"Бьорнстад" е неговият неоспорим шедьовър. 

из " New York Journal of Books"





"Бьорнстад" е голям роман за малко място с красиви мечти, както и за ужасните неща, които правим понякога, за да успеем. Той е сага за спорта и семейството и за това до къде сме готови да стигнем, за да запазим децата си. И за смелостта, която е нужна, за да се изправиш срещу всичко, за което си мечтал - и да кажеш истината, независимо от последствията. Независимо от последствията. 

Какво означава един отбор за малък град насред гората?
Какво означава спортът за едно семейство?
Какво означава един - единствен мач за хора, които се борят за оцеляването си?
Всичко.
Означава чисто и просто всичко.
"Бьорнстад" е първата част от поредицата книги за едно малко място с големи мечти. В романа се разказва за безсмъртното приятелство на петнайсетгодишни момичета и за седемнайсетгодишни момчета, които играят хокей и носят цял един град на раменете си, както и за ужасните неща, които правим понякога, за да успеем. 
Разказва се за Петер, който се връща у дома след края на кариерата си като професионален хокеист, за да изгради един модерен клуб, и за Мира, която жертва адвокатската си кариера, за да заживее в гората с мъж и деца. Това е сага за спорта и семейството и за това докъде сме готови да стигнем, за да предпазим децата си.

из анотация за книгата


Потапяш се в книгата и забравяш за времето! 📖 До последната глава си мислех, че ще се завърши по друг начин, но Бакман винаги, винаги изненадва! Книга, също толкова стойностна като останалите му книги! Засягаща нещо от живота, което се случва и днес! Нещо, което не се разбира, нещо, което ... е ужасно и носещо болка ... нещо, което никоя жена НЕ трябва да преживява... белязващо и втрещяващо! Силна книга! Много силна и в същото време тъжна, защото такива неща се случват ... Такава болка се изживява, но не и преживява ... Книга, която те кара да стоиш и мислиш, мислиш, мислиш ...

Това е книга за успеха и болката. Болката с която се налага да се сблъскваме през целия си живот, под една или друга форма, която проверява и закалява характерите ни. Същото се случва и с Мая в книгата. Застанала с пушка в ръка срещу Кевин, тя "В този миг ще има цялата власт, но ще го остави да си отиде. Не прощава, не помилва, просто го пощадява. И той винаги ще го знае. А Мая винаги ще знае, че той продължава, дори след десет години, да спи на светната лампа."
Мая показва, че ние сме такива, каквито сме, заради хората, които познаваме, на които прощаваме или се възхищаваме. Тя застава срещу бедата, която я сполетява и не желае да избяга от Бьорнстад. В крайна сметка, проблемите се появяват, за да бъдат решени, а не за да се страхуваме от тях. Тя прави добро напук на злото, което й е сторено. Тя прави добро! А ти какво правиш? Кара ни да се замисляме ... Показва ни, че трябва да сме добри винаги, дори когато не са били добри с нас! 




Защо прочетох книгата?

Защото, Бакман ми е любим автор. Чела съм всичките му книги, дори съм ги препрочитала. И всеки път научавам нещо ново, впечатлява ме нещо различно. Препрочитането е като готвенето на една храна - всеки път я готвиш по един и същи начин, с едни и същи продукти, но винаги се получава различен вкус. 


Няколко цитата от книгата, които ми направиха силно впечатление: 

"Ти ме издигаш в облаците, когато имам нужда от това, и ме сваляш на земята, когато го заслужавам."

"Но какво, по дяволите, е животът?"


"можеш да обичаш нещо, без да обичаш всичко, свързано с него"


"Любовта, която родителите изпитват към децата си, е особена. Обичта ни към всички други хора има начало, но не и тази към децата. Тях ги обичаме вечно, обичали сме ги още преди да съществуват."


"Да бъдеш родител, означава вечно да се чувстваш като твърде малко одеяло. Колкото и да се опитваш да завиеш всички, все на някого ще му е студено."


"А успехът изисква от нас да пренебрегнем собственото си его."


"кого би спасил? Ако можеше да избереш само няколко души? Кого би извадил най - напред от ледената вода, ако местата в спасителната лодка са ограничени? Семейството си."






След няколко часово среднощно писане те оставям, скъпи читательо, за да се подготвя за път. Защото път ме чака, за който ще ти разкажа в някоя от последващите публикации. И аз ще полетя като балона ... Високо, високо, високо!



Няма коментари :

Публикуване на коментар

Благодаря за посещението ви!