сряда, 13 декември 2017 г.

КНИГИ : Сол при солта, Рута Сепетис

Книгата ми хареса много, щом отделям място за нея в тази категория. 
Нали ви написах, че тук ще споделям само книги, които си заслужват. Тази е една от тях. 
Прочетох я много бързо, защото е увлекателна и се чете лесно. А и е само 390 страници - точно две приятни вечери, прекарани с нея!
Историята е трогателна, потресаваща и оставяща ни без думи. Бях много въодушевена като я прочетох, та исках да разкажа на повече хора за нея, но уви, съвпадна със заминаването ни в Копенхаген и не остана време. А от тогава насам прочетох вече четири книги. Казах ви аз, че много чета. Колкото много готвя, толкова много и чета. 

В книгата се разказва за голяма морска катастрофа, която е взела шест пъти повече жертви от Титаник. Много, нали? Катастрофа, случила се в самия край на Втората световна война. Тук, както и при "Ние, удавниците", има много болка и кораби. Някак си двете книги се доближават много заради войната, корабите, болката. Не съм писала за книгата "Ние, удавниците", но ви препоръчвам да я прочетете, защото определено ще ви хареса много.  


„Потъването на „Вилхелм Густлоф“ е най-голямото морско бедствие, но въпреки всичко светът все още не знае нищо за него.Често се чудя дали това някога ще се промени, или трагедията ще се превърне в поредната погълната от войната тайна.“

На кораба "Вилхелм Густлоф" е имало близо 9 000 души, около 5 000 от които са били деца. Много жалко и трудно за възприемане, поне за мен. Болката е нещото, което те кара да "трепериш" от страх и в същото време те кара да мислиш, че в живота има и такива моменти. Имало е преди, има и сега! Ще има и занапред! Благодарение на Рута Сепетис тази потресаваща история достига до нас, читателите. Пиша "до нас, читателите", защото ако не си прочел книгата, едва ли някога ще разбереш, че се е случило нещо подобно в миналото. Затова е хубаво да четем, защото научаваме нови и нови неща - понякога добри, друг път лоши. 

Рута Сепетис е международно признат автор на историческа фантастика, публикувана в над 50 страни и на 36 езика. Нейните романи са международни бестселъци. Нейният роман "Сол при солта" е бестселър от Ню Йорк Таймс и носител на медал Карнеги. 

Рута Сепетис е дъщеря на литовски бежанец. Родена е в Мичиган и е отгледана в семейство на хора на изкуството - художници, читатели и любители на музиката. 



Анотация

Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни.
Всеки от тях – роден в различна страна. Всеки от тях – преследван от трагедия, лъжи и война.
Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф – кораб, който обещава спасение и свобода.
Но не всички обещания могат да бъдат спазени.

Най-забележителна книга на 2016 New York Times

Най-добра книга на 2016 Amazon
Най-добра книга на 2016 Goodreads, YA Fiction
Най-добра книга на 2016 Publishers Weekly
Смразяваща… могъща… обсебваща. Washington Post
Съкровена, изключителна, изпипана до съвършенство… брилянтна. Shelf Awareness

Бяхме невероятна група – влюбено бременно момиче, добродушен обущар, осиротяло момченце, сляпо момиче и жена гигант, която непрекъснато се оплакваше, че всички й пречат, а всъщност заемаше най-много място в сравнение с всички останали. И аз – самотно момиче, което тъгуваше за семейството си и се молеше да получи втори шанс.

Бяхме непознати, докато не се превърнахме в семейство.
А посланието към нашето семейство беше ясно.
Бягайте за живота си.


Вилхелм Густлоф е немски военно-транспортен кораб, който отплава на 30 януари 1945 в изпълнение на операция Ханибал – евакуация на немски войници и цивилни по време на настъплението на Червената армия. Според немските архивисти този ден на борда си корабът е качил 10 582 пасажери при капацитет от 1900. Половината от тях са били деца.

Скоро след отплаването Вилхелм Густлоф е забелязан от съветска подводница и е торпилиран, оставяйки хората на борда в ледените води на Балтийско море.

Според оценките жертвите наброяват 9343 души, което превръща потъването на кораба в най-голямата трагедия в историята на корабоплаването.

Анотация на книгата, адаптирана от тук!

Цитати, които ми направиха впечатление:

"Преди шест години, в деня, в който си замина нашият щъркел, мама също си замина. Тя почина, докато раждаше бебето, което щеше да бъде моят по - малък брат."

"Гърлото ми се сви. Преглътнах и си напомних, ме тя всъщност не си е отишла. Усещах я сред дърветата. Усещах докосването й и чувах гласа й в листата. Ето защо говорех на дърветата, докато вървях. Надявах се клоните им да занесат думите ми на мама, да й кажат какво съм направила и най - вече да й предадат, че ще се опитам да бъда храбра."


"Когато загубеше честта си, човек губеше всичко."


"Да, животът може да бъде самотен за изключителния човек, скъпа. Ето защо аз ще изградя гнездото си и ще го застеля вместо с пера с мисли за теб."


"Йоана все още имаше майка. Крепеше я надеждата да се събере отново с майка си. Беше готова да се бие с дракони, за да стигне до нея. Майката означаваше опора. Майката означаваше утеха. Майката означаваше дом. Момиче, което беше загубило майка си, изведнъж се превръщаше в малка лодка, плаваща в сърдит океан. Някой лодки накрая стигаха до брега. А други, както в моя случай, сякаш все повече и повече се отдалечаваха от него."


"-Колко искате за детето? Няма да ми разрешат да замина, ако нямам дете.

Мускулите на крачетата на безпризорното момченце се стегнаха върху раменете ми.
- То не се продава - отвърнах.
- Всеки има цена - заяви жената.
- Но очевидно не всеки има душа - сопна й се поетът и замаха с бастуна към нея. - Отдръпни се от детето."

И ви черпя с крем от мляко, тахан, банани и черен сусам! 



Надявам се ревюто на книгата "Сол при солта" ви е допаднало. Ако е така, споделете публикацията, за да достигне до повече хора!

Няма коментари :

Публикуване на коментар

Благодаря за посещението ви!