вторник, 27 февруари 2018 г.

КНИГИ : Треска за лалета , Дебора Могак

"Жените са странни същества с такива причудливи дребни прищевки. Колко са сложни в сравнение с мъжете. Те са като кутийка ребус - трябва да натиснеш тук, да завъртиш ключа там и чак тогава можеш да отключиш тайната им."






Годината е 1636 - а и Амстердам процъфтява. Търговията кипи, високи къщи се оглеждат в каналите на космополитния град, а кораби носят стоки от екзотични земи. Но странна треска е обзела иначе сдържаните холандци. Тя ги кара да залагат цялото си състояние и да копнеят за огромни богатства. Градът е започнал да търгува с лалета и цените на най - редките сортове са скочили до небесата.


"Просто торба с лук - така изглеждат. За тях Ян беше платил толкова, колкото изкарва с работата си за една година, ако има късмет. Колко семпли изглеждат. И въпреки това са по - ценни от бижута, от картини, от злато."

Друга треска обаче обзема художника Ян ван Лоос. За първи път в живота си той е наистина влюбен, но за нещастие - в омъжена жена. Богатият търговец Корнелис Сандвоорт го е наел да направи портрет на семейството му, но Ян не може да свали очите си от неговата съпруга.

Самата тя копнее за живот, напълно различен от този на послушна домакиня, омъжена за праведен калвинист. В лицето на Ян тя открива прозорец към един нов свят на цветове и усещания, които дотогава са й били забранявани. След поредица от необмислени решения София и художникът се оплитат в мрежа от лъжи, която заплашва да ги погълне напълно.

Тази "мрежа от лъжи", въвлича и невинни хора като Мария, прислужницата в семейство Сандвоорт. Личното щастие на Мария а кара да се вглъбява в собсвения си свят. Мария и София са на една и съща възраст - двадесет и четири години. Всяка от тях е различна и в същото време, благодарение на лъжите на София, живеещи и действащи еднакво - с лъжа! 

Бащата на София бил печатар, който е починал твърде млад и оставил след себе си много дългове. Именно и затова омъжили София за богаташ, въпреки че тя не била влюбена в него. 


"Човек трябва да оцелява, а това винаги си има цена, която трябва да бъде платена."

С историята "Треска за лалета", британката Дебора Могак ни показва, че човек не може да избяга от съдбата си. Ние трябва да преживяваме удоволствието или болката, поднесени ни от съдбата, друг път няма. Ако трябва сме щастливи, ние ще бъдем щастливи. Ако трябва да сме нещастни, то ще бъдем нещастни. Така и София не може да избяга от своята съдба. Щастието, изградено от лъжи, трае колкото една бременност. Истинската бременност на Мария, и фалшивата такава на София.  

Живота ни може да се стече положително или отрицателно, възвишено или унизително. Или иначе казано "Каквото си посял, това ще пожънеш!". София преминава през всички тези състояния в живота си ... Докато накрая се оказва мъртва, а може би не?! 

Щастието в брака зависи от любовта, верността, честността, предаността към истината, чистотата и желанието взаимно да се извисяваме духовно, мисловно и по всякакъв начин. Уви, точно защото София не е човек, смятащ брака си с Корнелис за нещо свято и истиско ... я тласка към авантюра с художника Ян.

"Треска за лалета" е история за предателство и изкупление, за любов и страст, за преследване на щастието, за изкуството и копнежа на красотата и безсмъртието. 

Имате ли нужда да избягате за кратко в един красив и далечен свят. Прекрасната "Треска за лалета" на Дебора Могак може да ви помогне.
New Your Post

За писателката: 

Британката Дебора Могак е писател и сценарист. Автор е на 18 романа и 2 сборника с разкази. Номинирана е за Наградата на Британската филмова академия за адаптирания сценарий на филма "Гордост и предрасъдъци" от 2005 г.

Нейният роман "Най - екзотичният хотел "Мариголд" послужи за вдъхновение за създаването на едноименната комедия с Джуди Денч, номинирана за две награди "Златен глобус". Много от книгите на Могак са послужили като сценарии за минисериали, а "Треска за лалета" е вторият й роман, който се адаптира за фирм на големия екран.

Моето мнение за писателката е, че пише увлекателно и с подробности към детайлите. По този начин ни пренася в един различен свят, този на историята. Кара ни да се чувстваме все едно сме част от нея и не можем да я напуснем до самият край. 
Тя умело ни показва, че в живота има моменти в които или потъваш или изплуваш, и нищо друго няма значение. 



Няма коментари :

Публикуване на коментар

Благодаря за посещението ви!