Показват се публикациите с етикет Искрено и Лично. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Искрено и Лично. Показване на всички публикации

сряда, 15 май 2019 г.

Food Revolution Day 2019

Миналата година взех участие в кампанията "Ден на революцията в храненето" под наслов "Повече плодове и зеленчуци, по - малко тесто и захар". Тази година отново има кампания, която се провежда за трета поредна година.  

Кампанията "Ден на революцията в храненето за 2019г.", организирана от Фондация „За Храната“ е под надслов „Не яж боклуци, яж зеленчуци“ и има за цел да покаже на нас, възрастните; а и на децата ни, че храната, която консумираме е важна. Тя е гориво за нашият организъм и има значение каква е, откъде идва и под каква форма. 

Целта на кампанията тази година е свързана със зеленчуците, които трябва да са неизменна част от нашият живот. 
На това се опитвам да науча и моето осем месечно бебенце, което се оказа леко злоядо. Това, разбрах че е нормално за изключително кърмените бебета. 
Та, в този ред на мисли, днешната ми рецепта е подходяща за малки бебенца, за големи дечица, както и за възрастни. 

С раззеленяването на дръвчетата и преполовяването на пролетта, има все повече и повече пресни зеленчуци от български производители. Това си е достатъчно основателна причина да консумираме повече зеленчуци. Не мислите ли?
Сега има толкова много свежи, пресни и хубави зелени (и не само) зеленчуци, че нямаме причина да не ги консумираме.

Спомняте ли си песничката "Зеленчуци, които не яде, той голям не ще порасте"?!
Още от малки сме израснали с тази песничка и този призив за консумация на повече зеленчуци. 
Зеленчуците са бедни на калории, богати на витамини, минерали и фибри. 
Вместо вафла, кроасан или какъвто друг "джънк фууд" се сетите, вземете със себе си на детската площадка морковче, краставичка или ябълка. По - хранително е, а и по - здравословно. При приготвянето на храната за децата в училище, също можете да заложите на повече зеленчуци.

В този ред на мисли, ще ви споделя и на една случка от Словения от преди две седмици. Разхождайки се около езерото Блед, едно семейство вървеше пред нас с двете си деца. Едното беше малко бебе в раница, а другото на около 5 - 6 годинки. По - голямото детенца държеше в ръце кутия, пълна с домашно приготвена храна - соленки, мъфини (зеленчукови) и краставички; и вкусно, вкусно си похапваше. Забелязах дори, че кутията беше стъклена. Искаше ми се да снимам в гръб (което, разбира се е невъзможно), за да покажа на повече хора, че консумацията на домашна и полезна храна е възможна, а явно и децата я одобряват.  

Храненето навън с домашна и полезна храна е възможно и всичко зависи от нас, родителите. Нека покажем на децата си, че консумацията на домашна и полезна храна, включваща повече плодове, зеленчуци и продукти от сигурни източници е по - доброто гориво, което да дадат на своят организъм. 
И не забравяйте, че вкусът се възпитава от детството. Всяка стъпка, всеки наш избор и пример в тази насока са ценни за нашите деца. 


Картофено - грахова разядка





Продукти:

2 големи картофа
200 грама грах, пресен или замразен
10 грама краве масло
30 грама кокосово мляко
1 стрък пресен магданоз
щипка сол

Приготвяне:

Обелете картофите и ги нарежете на кубчета. 
Сложете ги заедно с пресният или замразен грах да се сварят. 
След като се сварят ги дръпнете от котлона.
Намачкайте ги с преса за картофи.
Нарежете пресният магданоз на ситно и го добавете към намачканите зеленчуци, заедно с маслото, млякото и солта. 
Разбъркайте до получаване на хомогенна смес. 
Приятен апетит! 

Рецептата, която избрах е именно тази, защото е една от любимите на Радост. 
Ако идеята ми ви е допаднала, а нямате възможност да заведете детето си на работилничка, пригответе разядката вкъщи. 
Разкажете на детето си какви витамини и минерали се съдържат в картофчетата, граховите зрънца, магданоза. Можете дори да си измислите приказка, за да е по - интересно. Дайте му виличка с която да намачка зеленчуците, лъжичка - да добави маслото и млякото и само да открие колко е лесно и вкусно. 

На страницата на "За храната", можете да намерите информация как да запишете детето си на работилничка във вашият град. Датите са 17-ти и 18-ти май! Побързайте!
Нека покажем на децата ни, че зеленчуците са полезни и мноого вкусни. 

Утре очаквайте статия от Bionia, която също има какво да ви сподели по темата. 

неделя, 30 декември 2018 г.

2018

Време е за равносметка. 

Преди да напиша 12-те неща, които ми се случиха и ме обогатиха през 2018-та година, искам да благодаря на всички хора, които влязоха и излязоха от живота ми. Имало е защо! 
Не описвам всичко, което ме е обогатило и променило, защото ще пиша с дни. А в другата стая ме чака едно малко човече, искащо да си играем.

Благодарна съм за всичко, което получих, но и дадох; постигнах, пожелах и изпълних; преживях, пътувах към себе си и към непознати хора и земи; обичах, но и бях обичана. 

1. Повярвах, че ЧУДЕСА съществуват и то само няколко дни след началото на 2018-та година. Чудеса съществуват! Чудеса се случват! Само трябва да повярваме в тях. Целта ми за 2019-та година е да покажа и докажа и на други хора.

2. Изкарах най - леката и безпроблемна БРЕМЕННОСТ с изключение на краят й. Нямах никакви неразположения. Спортувах всекидневно по и над час с включено кардио. Мога да опиша бременността си като много динамична и "движеща". Всичко това ми помогна да кача !само 3.500кг. Да! Възможно е и аз съм доказателството!

3. ПОСЕТИХМЕ страните, които бяхме запланували, като половината от тях оставихме за 2019-та година, поради това че бебето е малко. Тези страни ни обогатиха и показаха различен начин на живот. Целта ми за  2019-та година е да посетим тези, които не успяхме + още няколко. 

4. Научих се да ВЪРВЯ! По много! С движението забързах метаболизма си. Нещото, което се опитвах да направя години наред със спорт, но не успявах. Вървенето е здраве. Правих по минимум 10к крачки дневно почти цяла година. Целта ми за 2019-та година е да премахна това "почти" и накрая на годината да са 10к*365дни. 

5. Научих се да ИЗЛИЗАМ извън зоната си на комфорт. Преди също го правех, но тази година беше в пъти повече. Това ми показа колко силна всъщност съм и на какво съм способна. Веднъж излезеш ли от зоната си на комфорт ще искаш да го правиш отново и отново. Предизвиквам и ти да го направиш!

6. Научих се да си давам ПОЧИВКА. Научих, че имам "бутон" за изключване и че е много важно да го използвам по - често, защото е необходимо. Почивката е от първостепенно значение, ако искаме да сме по - пълноценни и жизнени.

7. Научих се да НЕ ПРАВЯ нещата на всяка цена, само защото трябва. 
Който ме познава, знае какъв педантик съм и как като си поставя цел или задача я следвам докрай... Докато не я осъществя. Е! Вече не е така и доказателство за това са половината ми неосъществени цели от 2018-та година. Вярно, че за повечето бях възпрепятствана от бременността си, но не го изтъквам като причина. Причини си намират само хората, които не искат да направят нещо. 

8. Започнах да РИСУВАМ. Нещото, което не бях правила години наред. И разбрах, че това ми носи много вътрешен мир и спокойствие. Всъщност по това, разбрах, че бебето ми ще е момиченце. Дано бъде също толкова креативна и творяща, както от корема.

9. Прочетох много КНИГИ. Над 60 броя, но точната бройка е вкъщи в тефтера ми за прочетени книги. По - малко са от 2017-та година, което е минус. Целта ми за 2019-та година е да възобновя четенето, но и да подбирам повече книгите, защото имаше доста бройки, които не ме научиха на нищо, а ограбиха времето ми. 

10. Започнах да ОБИЧАМ повече. Да показвам обичта си на хората в сърцето ми, всекидневно и по много. Защото осъзнах колко важно е това за запазване на връзката, взаимоотношенията и сплотеността. Семейтво, приятели ... Обичам ви! 💚

11. Започнах да си поставям освен годишни и седмични ... и месечни ЦЕЛИ! Така се мотивирах повече да ги изпълнявам, а удовлетворението след това е много по - голямо. 

12. ПОЛУЧИХ РАДОСТ! Най - големият ми стимул за всичко в живота. Човечето, което ме научи да бъда по - силна, по - мотивирана, по - изпълнителна, по - нахъсана, по - мислеща, по - желаеща, по - обичаща, по - мила, по - добра, по - спокойна, по - целеустремена, по - вдъхновяваща, по - любознателна, по - откриваща ... По - по - по - себе си. 

Поставих си нови цели за 2019-та година, както правя винаги. Този път са 30! на брой, а можеше и още. Тези "още" ще ги ключа към месечните. 😊 И този път ще ги изпълня всичките. 
Пожелавам ви една вълнуваща, желана, мечтана, щастлива, смислена, добра и много усмихната 2019-та година.

Нека да изпишем всички 365 страници на новата година със смисъл. 

сряда, 16 май 2018 г.

Плодово - таханови сандвичи

Радостта от това да си родител, върви заедно с отговорността, която е много тежка. Отговорност за хранене, отглеждане, възпитание и прочие ... и прочие. 
Храната е една от темите, които се дискутират непрекъснато. Едни родители позволяват определена храна на децата си, други - не.  Всеки човек има различна гледна точка за полезно и вредно. Да не забравяме, обаче че идеални родители не съществуват! Ние не сме перфектни същества и не трябва да очакваме от децата ни да са такива. Всички ние, обаче може да помогнем за пресъздаването на свят в който децата ни да растат здрави и щастливи, както и да имат право на истинска и чиста храна!





Food Revolution  е точно това от което има нужда света в който живеем, за да се промени към по - добро и здравословното хранене да стане неотменна част от живота на децата ни. Моите разбирания за храната и инициативата, вече публикувах в тази статия в края на изминалия месец. Ще се радвам да я прочетете, ако вече не сте го направили, разбира се. 

За да има кампании като Food Revolution, трябва да ни има нас - последователите, както и организаторите на идеята от фондация "За храната". Трябва да вярваме, мислим и действаме така, че да покажем правилният път към здравословното хранене на децата ни, а  именно "Повече плодове и зеленчуци, по - малко тесто и захар".  Да не забравяме, че ние сме това с което се храним! Това е израза, който няма да се уморя да повтарям. 

Усилията, които полагаме, за да се хранят децата ни здравословно, винаги трябва са най - добрите. Не мисля, че има родител, който да мисли по различен начин, но дори и да има - те ще са малко. Вярвам в това! Тук е мястото да благодаря и подкрепя всички родители, които ще доведат децата си на кулинарните работилници в цялата страна, както и да ги подкрепя да продължават в същия дух!

Един случаен ден,  ще прозрем и аз и ти, скъпи родителю, колко добра работа сме свършили, и че всичките ни усилия са си заслужавали.
Да бъдеш родител, който отстоява съвременните възгледи по отношение на здравословното хранене на децата, е трудно и съпроводено с различни конфликти, навсякъде и по всяко време. Като започнем от детската площадка, минем през детските градини и стигнем до училищата, където голяма част от децата консумират не това, което трябва и което е добро за тях. Нека бъдем промяната! 

Идеята за този сандвич ми беше дошла през декември, когато във facebook страницата ми Gabriela Tsulin - Food Blogger & Food Photographer споделих за него. Този сандвич е здравословен и засищащ. Реших рецептата ми днес да е точно тази, защото децата обожават сандвичи. Това е една от любимите ми закуски от зимата насам, вярвам че ще стане любима и на децата ви. 

Една от рецептите на Станка Стоянова, която е разработила за работилниците е подобна на моята. Нейната рецепта е за понички. Това е и една от рецептите, които ще изпълним, заедно с децата на работилницата на 19.05.2018 г. в ресторант ТонБонбон, гр. Пловдив. Обещавам, че ще бъде вкусно и весело! 






Плодово - таханови сандвичи

Продукти:

за една порция

1 зелена ябълка
3 - 4 чаени лъжици бадемов тахан
сушени малини
замразени боровинки
сурови тиквени семена

Приготвяне:

Измийте ябълката. Издълбайте вътрешността със специално приспособление за почистване на ябълки. Нарежете ябълката на филийки с дебелина около 5 - 6 милиметра. 
Сложете една ябълкова филийка в чинийка. Намажете с бадемов тахан, поръсете със сушени малини и поръсете със сурови тиквени семена.
Сложете втора ябълкова филийка върху първата. Намажете с бадемов тахан, поръсете със замразени боровинки и поръсете със сурови тиквени семена.
Сложете трета ябълкова филийка върху втората. Намажете с бадемов тахан, поръсете със сушени малини и поръсете със сурови тиквени семена.
Сложете четвърта ябълкова филийка върху третата. Намажете с бадемов тахан, поръсете със сушени малини и замразени боровинки; поръсете със сурови тиквени семена.
Сервирайте с усмивка и добро настроение! Децата имат нужда от това!





Утре очаквайте рецепта от Bionia!
За повече подробности относно инициативата, следете страницата на Фондация За Храната във Facebook, както и на Food Revolution Bulgaria, отново във Facebook.

Ценна информация за каузата, както и за моята работилница ще публикувам в своята страница Gabriela Tsulin - Food Blogger & Food Photographer във Facebook и в Instagram профилът ми






Очаквам всички записали се 30 дечица на 19-ти май в ресторант ТонБонбон, заредени с усмивки и добро настроение!  Ще сготвим заедно и вкусно цели три рецепти, а между изпълнението на рецептите ще има и интересни игри, водени от аниматорите на детския център! Талантливата фотографка Димитра Лефтерова ще се погрижи да запечата този така вълнуващ ден за нас! Очаквам ви с нетърпение! 

събота, 28 април 2018 г.

Food Revolution Day 2018

На 18 и 19-ти май 2018 година ще се проведе Food Revolution Day под наслов "Повече плодове и зеленчуци, по - малко тесто и захар"

През тези два дни, много последователи и посланици на Джейми Оливър и неговата глобална инициатива ще организират събития, свързани със здравословен начин на живот и хранене при децата.




На 19-ти май 2018 година аз също планирам да се включа с кулинарна работилница за деца в гр. Пловдив. Ще се състои се от 30 деца на различна възраст. Ако сте от Пловдив и имате дете, ще се радвам да го доведете, за да му покажем заедно, правилният път към по - добрият и вкусен начин на живот. 





Както всички Вие, скъпи читатели, знаете, държа много на здравословното хранене и начин на живот. Целта ми е да насоча вниманието на децата към здравословното хранене и да им покажа, че здравословната храна, освен че е полезна, е и много вкусна.

Много деца в България, а и по цял свят, консумират прекалено много вредна храна.

Аз съм от хората, които не гледат телевизия, но се случва понякога. Не гледам, защото на всяка десета минута пускат реклами. 
Рекламират предимно лекарства и вериги заведения за хранене. Има някаква ирония във всичко това, не мислите ли?! Храним се в тези "неповторими" вериги заведения, а след това отиваме и си купуваме всички онези лекарства, които ни рекламират.  

Защо не се рекламират зеленчуци, плодове или различни видове спорт?! 
С всички тези реклами ни разболяват още повече, промивайки ни мозъците. Пристрастяваме се физически и психически към тях, а това е един от най - тревожните странични "ефекти" на увеличаващата се зависимост от евтини въглехидрати с висок гликемичен индекс.





Хранейки се с повече плодове и зеленчуци, ние сме в хранителна хармония с гените си. Да не забравяме, че плодовете и зеленчуците са първичните източници на въглехидрати за човека още отпреди хиляди години. Не трябва да ги изваждаме напълно от дневният ни хранителен прием или да ги заменяме с полуфабрикати и "бъкани" с какво ли не храни, в цветни опаковки; които не са съществували преди десетки хиляди години. 
Човекът е единственият отговорен за това, което му се случва, и промяната към по - добро зависи единствено от него! Затова, Хранете Вас и децата ви, осъзнато! 

Изключително лесно е да имате безкрайно разнообразие от ястия, като използвате храни, които обичате Вие и децата ви. Мисля че сте съгласни с мен?! 
Хранейки се осъзнато и с правилната храна, ние сме способни да станем добър пример за децата си и за околните! 

Не забравяйте, че най - вкусната храна на света е онази, която ние сами си произвеждаме и приготвяме. С домашно приготвена храна и подходящите плодове и зеленчуци, можете да стигнете до сърцето на всяко дете. 

На какво ухае детството на децата ви?! Коя е любимата ви семейна рецепта?! 
Ако не можете да отидете на работилница на някоя от посочените дати, във вашият град, направете си домашна работилница. Пригответе храната заедно, а защо не и с приятелите на децата ви. Така ще им дадете пример за консумацията на правилната храна, а и ще им покажете, че приготвянето й  е забавно изживяване.

Интересът към храната и загрижеността за живота й, преди да достигне до масата, трябва да вълнува всеки, дори и децата. Защо да не подбудим у тях този интерес още от малки? Нека им покажем, че този вид цветна храна е по - добрият вариант, от другият вид, отлежаващ месеци наред по рафтовете в магазините!





Прегърнете каузата в която участвам! 
За повече подробности следете страницата на Фондация За Храната във Facebook, както и на Food Revolution Bulgaria, отново във Facebook.
Ценна информация за каузата, както и за моята работилница ще публикувам в своята страница Gabriela Tsulin - Food Blogger & Food Photographer във Facebook и в Instagram профилът ми

Няма непосилна задача, ако е споделена задача! Заедно сме по - силни! 



понеделник, 10 юли 2017 г.

Ден за празнуване с плодова, лятна торта

Постоянно търся и мечтая. Вярвам, че разнообразието прави живота ни по - хубав и интересен. В същото време съм здраво стъпила на земята. Ненадминат перфекционист съм, стремящ се да изпипва всичко до най - малката подробност. Така се случи и с блога. Създадох  го през една лятна сутрин, преди четири години и от тогава до момента се опитвам да го запълвам с качествени и вкусни рецепти, приятни пътувания и интересни творения.

Искам да изкажа благодарности към всички, които ми помогнаха при решението да го създам. За личната подкрепа по дългия и криволичещ път, които извървях.
Благодаря ви, че обогатихте и продължавате да обогатявате живота ми по своя си начин!
Благодаря на онези, които срещнах по пътя от 2013 година до сега, докато попълвах блога!
Благодаря на своите вдъхновител - блогърки за рецептите, които споделят!
Благодаря и на теб скъпи читательо, за приятната компания, която ми осигуряваш, докато вписвам този блог!
Благодаря на всички, които ми оставят мили съобщения в месинджър или които ми изпращат имейли, за да споделят, че са харесали някоя моя рецепта!
И благодаря ви читатели, за доброто, което носите в себе си, както и за връзката между нас!





Продукти:

140 грама сушени сливи
70 грама кокосови стърготини
200 грама крема сирене
2 яйца

800 грама кайсиено пюре*
15 грама желатин

гранули от хинап за поръсване

*Кайсиеното пюре се приготвя от около 1 килограм кайсии. Почистват се, слагат се в блендер и се блендират. 

Приготвяне:

Сложете сушените череши, сливите, кокосовите стърготини и около 50 милилитра вода в блендер. Блендирайте докато плодовете се смелят добре.
Прехвърлете смлените плодове в купа. Добавете разбитите яйца и крема сиренето. 
Разбъркайте добре и прехвърлете сместа в тава с диаметър 24 сантиметра. 
Тавичката трябва да бъде с падащ ринг.
Покрийте тавичката предварително с хартия за печене. 
Печете на средно ниво във фурната за около 10 минути, на 200 градуса.
Извадете изпеченият блат от фурната и го оставете да изстине. 
Сложете желатина в чаша с малко топла вода. Водата трябва да е толкова, че да го покрие. 
През това време пригответе кайсиеният крем. Той се приготвя като кайсиеното пюре се загрее в малка касерола. След като се стопли добре, но да не е горещо, се добавя желатина. Разбъркайте добре и прехвърлете кайсиеният крем върху блата. 
Оставете тортата на стайна температура, за да изстине добре и след това я прехвърлете в хладилник за една нощ или 5 - 6 часа.
След това внимателно я прехвърлете на поднос или плоска чиния. Премахнете с издърпване хартията за печене. Поръсете със смлян хинап. 
Хинапът е ново откритие за мен и парченцата ми наподобяват на карамелизирани орехчета. 
Приятен апетит!

Тортата може да изтрае максимум два дни, но сигурно ще изчезне много преди това.













петък, 30 декември 2016 г.

Равносметката 2016



2016 беше динамична година, различна и в същото време странна.
Минах през много неща - хубави, и не до там. Опознах нови хора, преоткрих хора, които мислех, че познавам.
Прочетох много книги от които научих ценни мъдрости и съвети. Може би през 2017 ще бъдат повече от 45, а може и да науча два пъти повече. Въпрос на време!
Организирах сватбата си. Всъщност започнах с организацията през декември 2015.
Изпитах щастието да бъда булка. Нещото, което трябва да изпита всяка жена. 
Пътувахме по - малко, защото нямахме време от ангажиментите покрай сватбата. 
Единственото ни пътуване извън пределите на родината, бе меденият ни месец. За сметка на това попътувахме много из страната. 
И болести имаше в изобилие - от началото на годината, та чак до края. И на сватбата бях болна. 😓 Цяла година подготовка и накрая - О, чудо! Случва се! Ама да се случи точно в най - неповторимия ден - неописуемо. Повтори се и часове след рождения ми ден. Тогава беше разтърсващо!
И загуби претърпях - материални и човешки. Материалните се забравят, но човешките - изключено.

Маймуната си поигра с мен, ще видим петела.


Ще се опитам да изживея 2017 на 100 %, да израстна, колкото същество ми позволява, да обичам, колкото ми душа може, да се наслаждавам, да се променям, да се градя и в крайна сметка да достигна до едно ново мое АЗ, което устремено търся през годините. А ако не успея да постигна всичко, което искам, то поне ще премина през половината от нещата, които желая.

Времето е пред мен, пред всички Вас!
Ценете го! Сигурно ви звуча изтъркано, но ние хората, постоянно си губим времето. Губим го във вършене на безсмислени действия, войни, отмъщения, клюкарене, преструване, лъжи, в преследване на чужди цели, завист, мързел, депресии, ревност, омраза, страхове, вини, в живеене на чужди животи... А всичкото време би могло да бъде използвано за толкова много градивни и полезни неща, за добротворство и любов.

Ценете времето и всичко онова, което ви дава природата с всичките му странности!
Правете неща, които да насищат със смисъл живота ви!
Бронирайте се срещу сантименталност, илюзии и заблуда. 

Пиша ви всичко това, защото всички ние, в това число и аз, живеем подвластни на максимата "Да живеем в името на нещо". Цял живот гоним цели, бягаме по задачи, преследваме кариера, трупаме пари, слава, титли, квалифицираме се, състезаваме се, побеждаваме. И ако някога се опитаме да вкусим едно тихо, ласкаво безвремие, разбираме колко безвъзвратно сме се оплели във вихрушката на живота и шеметния ход на собствените си условности. За това не бъдете сурови със себе си, не изисквайте прекалено много. Аз самата постоянно попадам в този "капан". Постоянно се стремя към съвършенство, а по пътя към него разбирам неколкокротно, че животът - във всичките му измерения ми е мил и ми носи най - голямата радост и смисъл. Благодарна съм на това, което имам, и това, което нямам. Ако го нямам, значи не е трябвало да го е имам, значи не ми е нужно. 

сряда, 5 октомври 2016 г.

Да встъпиш в дълбоките води на брака

Преди повече от 5 години, той ме прегърна. 
Прегърна ме, както се прегръща първа любов, с любопитство и страх, със затворени очи и отворени обятия. Така се случва винаги при първата любов. 
При мен обаче, любовта дойде толкова бавно, че си мислех, че не е любов. Всеки ден тя растеше, но толкова незабележимо, че не го забелязвах. Но един ден осъзнах, че сърцето ми се е изпълнило с любов. От този ден нататък, то никога не е било празно. Тогава разбрах, че Той е човека! От този миг животът ми бе подчинен на любовта ми към него. Имах чувството, че съм го познавала цял живот, и съм сигурна, че ще бъда с него до деня, в който умра.



Винаги съм мислила, че човек не може да даде обещание, докато не се влюби истински. Онова, което знам сега, е, че човек не може да обича истински, докато не даде обет за задължение и вярност. 
Бракът е един танц, който двама души изпълняват, докато живеят в една и съща къща. Всичко останало, свързано с него е само една хартийка. Целта на живота ни след сключването му, не е как да намерим радост в него, а как да донесем на света повече любов и истина. Женим се, за да си помагаме един на друг в тази задача.
Бракът, противно на това, което повечето хора мислят за него, не е път, осеян с рози. По - скоро е обратното: той е тясна и трънлива пътека, която се вие по ръба на дълбока пропаст. Трябва да си страхотен балансьор, за да не се озовеш на дъното.
Знам, че маршрута ни от тук насетне ще трае много дни и нощи, и сред дните освен слънчеви ще има може би и мъгляви, и може би тук - там по някоя буря, но това е неизменна част от живота. Надявам се да запазя вдъхновението и нетърпението, и тръпката, че предстоят много невероятни неща.. Може би прости неща... Или вълшебни... Любов... Очакване... Топлината на една ръка... Детски смях... Романтични нощи... Мила дума... Нежна целувка... Толкова много вълшебства!



Благословена съм с лукса на всички дребни жестове, с които той показваше през всичкото това време, че ме обича. Той е най - безупречният, най - внимателният, най - загриженият мъж, който мога да имам, за да се грижи за мен във време на всякакви трудности. И все пак и за жалост, често се превръщаше във фокуса на моя гняв. 
Именно за това любовта в една връзка не е пълна или завършена. Тя трябва да бъде еластична, гъвкава, приспособяваща се. 
Истинската любов е само онова, което ние даваме. Това е всичко. Тя е болка, удоволствие, вяра, саможертва и способност на издържаш, да правиш компромиси, тя е всички тези неща, и готовност да отвориш сърцето си и да ги приемаш. Любовта, която можеш да докоснеш, която може да те успокои и да те пази: любовта, която мирише и има вкус на нещо познато, макар не винаги да е сладка. Любовта, тя не е нищо повече от кожа и дъх. Тя може да стане с времето така естествена и необходима като водата.

В. не е правилният мъж, но не е и неправилният мъж. Той е просто мъж. Моят съпруг. Този, когото избрах в деня, в който го избрах, и точно сега планирам да го избирам през остатъка от живота си. 
Омъжих се за В., защото сърцето му бе голямо и смело, достатъчно голямо и смело да ме очарова.





сряда, 21 септември 2016 г.

На баща ми

За мен беше голям човек, скъпоценен камък, който светът ми бе дал и в същото време взел, а времето не е отнело нищо от блясъка на стойността му. 
Такъв е живота, смъртта има свой график. Кои сме ние, че да го нарушаваме?!

Той беше добросърдечен и щедър човек, който помагаше на другите, винаги, когато му се отдадеше възможност. Добрите дела на хора като него, съпровождат човек до смъртта, а след това се предават на следващите поколения. Остави много, което не успя да направи в живота си. Надявам се, че ние ще имаме възможността да го осъществим.  


Загубата на баща ми и скръбта, белязаха пробуждането ми. Пренаредих жизнените си приоритети - престанах да обръщам внимание на незначителното и се отказах от всичко, което всъщност не исках да правя. Задълбочих връзката си с любимите хора и започнах да се наслаждавам повече на простите неща - смяната на сезоните, красотата на природата, последната Коледа или Нова година. Когато човек се сблъска със смъртта лице в лице, се научава да живее. За жалост и при мен се случи точно това. 


Смъртта ни даде да разберем, че животът е мимолетно представление. В него ние сами избираме как да играем / живеем.  Изграждането на живот, наситен със смисъл и пълноценни междуличностни взаимоотношения е доста трудно начинание. Не всеки е в състояние да го изиграе / изгради, така както иска. 


Всеки сладостен миг се помрачава от мисълта, че всичко случващо се в настоящето е мимолетно и съвсем скоро няма да остане и помен от него. В този момент си даваме сметка, че всички сме просто прашинки в безкрайния Космос.


Всяка година красотата на природата, бива погубвана от зимата, за да се възроди отново през следващата година. Някой хора, за жалост, не доживяват да я видят. Затова е добре да се научим да живеем смело и пълноценно сега. Не утре, не догодина.

Наслаждавайте се на красотата, на любимите си хора,  на живота си тук и сега. Утре, може и да няма, да ги няма, да ни няма.

А тя болката е жива. Потискаш я, но тя непрекъснато избива отнякъде.


Днес, Той щеше да стане на 50. Щеше! Възможността му бе отнета преди повече от 4 години. Знам, че си тук някъде ... Искам да ти кажа, че те обичам и ми липсваш. С всеки ден повече и все повече. 



















сряда, 31 декември 2014 г.

Равносметката 2014

Измина още една година!
Каквото и да се е случило през тази година съм благодарна, че съм здрава и съм стигнала до тук- последният й ден.
Бъди благодарен и ти, скъпи читательо, където и да си в момента!
През 2014 година завърших едно образование, което започнах преди цели 6 години! Което изиска от мен много труд, много четене, много пътуване в късни часове. Заслужалавало си е, макар да е само една хартийка. Преди броени дни, ходих да се подписвам на тази хартийка, за да могат да ми я връчат официално след няколко месеца. Чувството да си видиш написано името, а под него титлата "магистър- инженер" е неописуемо, особено след като знаеш, колко труд си положил за това. 

Благодарна съм, че изминалата година ме поведе до Райското пръскало, което ми беше една малка мечта!

Поведе ме по реки, езера, морета, гори и места, като едно от най- красивите бе Виена, а едно от най- божествените- Кръстова гора! 
Благодарна съм, че имах възможността да прочета един куп книги от които научих и осъзнах много неща. Неща, на които могат само книгите да те научат, да ти покажат и накарат да прозреш!
Благодарна съм, че срещнах нови хора- добри и не чак до там. Опознах нови характери и влязох в дълбините на душите на други, които вече познавах! Някой пуснах да вървят по пътя си, а други запазих в сърцето си, на топло!

Благодарна съм, че близките ми хора са живи и здрави, което е най- важното от всичко изброено до момента!

Благодарна съм за още много неща...
Сдобих се с един куп нови вещи, които не са от голямо значение, но пък внасят усмивки в ежедневието ми. 
О, преди броени дни станах собственичка на DSLR апарат, което пък постави началото на безброй кадри, запечатани с усмивка!

Имаше и усмивки, но имаше и сълзи! От всичко имаше...
Бъдете благодарни и вие и посрещнете новата година с много голяма усмивка, за да е още по- усмихната и запомняща се от тази.



вторник, 5 ноември 2013 г.

За мен




Здравейте, казвам се Габриела. 
Блогът е моето малко местенце, което създадох през лятото на 2013-та година. 
В него споделям всичко, което ме вълнува – храна (здравословна и не дотам), пътувания и размисли за живота. 
Снимам и готвя от съвсем малка. Двете ми любими занимания се „сляха“ в едно цяло със стартирането на блога.
В него ще намерите както сладки, така и солени рецепти. Има за всекиго по нещо. Всяка споделена рецепта е изпробвана поне по два пъти, за да съм сигурна в това, което предлагам на читателите си.



Авторско право

В медиите:

Интервю в МИЛА.bg - 2017 г.
Интервю в www.blogovoditel.com - 2017 г.
Статия: Как да се разделим завинаги с досадното гладене в www.purvite7.bg - февруари 2019 г.