Показват се публикациите с етикет Книги. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Книги. Показване на всички публикации

неделя, 3 юни 2018 г.

КНИГИ: Летящата планета, Александър Ненов

Замисляли ли сте се за бъдещето и какъв би бил животът ни след години? 
Романът "Летящата планета" на Александър Ненов ще ви накара да го направите, само след няколко прочетени страници.
Той е от онези романи, които се четат за часове, но пък имат трайно и силно въздействие върху нас. 

"Летящата планета" е първата художествена книга на Александър Ненов. Той е онлайн предприемач и консултант. Останалите му книги са "На един клик разстояние", "Как да печелим от интернет" и "Интернет безопасност". Заглавията им звучат обещаващо и определено ще ги потърся, за да прочета и тях. 

В книгата си "Летящата планета" е вложил много време и много мисъл, което я е направило това, което виждаме и имаме възможността да прочетем. 

Самата книга "Летящата планета" е като сценарии за бъдещето, което ни очаква. 
Книгата ни кара да се замислим дали познаваме света в който живеем, както и всичко свързано с неговото развитие в настоящето и бъдещето. 

Идеята на книгата е да се замислим за нетолкова далечното бъдеще, но в същото време не ни оставя да се откъснем от настоящето. 
Често се мисля за това, защото при практикуването на йога имам време да остана на саме с мислите си. Тогава мисля за какви ли не и все различни теми. Бъдещето на човека и бъдещето на планетата ни е в ръцете на всеки един от нас. 

Едно бъдеще без технологии, мислите ли че е възможно на Земята?!
Всички тези технологии, които ни заобикалят само изтощават нашата планета, а до една голяма степен и нашите тела. 
Една от най - често употребяваните технологии от човека е телефона. С него прекарваме ежедневно толкова много време. Замисляли ли сте се за това? 
Ако прекарвахме дори на половина от времето, прекарано на телефона, с мислите си, с идеите си, тогава светът щеше да бъде по - различен ... по - хубав, може би?! 

Бъдещето, което ни описва Александър Ненов, не е най - светлото и прекрасно, което повечето хора може би очакват с трепет. Но това, което ни очаква е в нашите ръце. Не го забравяйте!  С каквито и беди да съм се сблъсквала в живота си, отговорът е бил винаги един и същ: "Не спирай!". Не спирайте да мечтаете, да действате, да живеете, да бъдете!

Освен за бъдещето, тази книга е и за любовта. 
„Любовта за нашата цивилизация е нещо фундаментално.Тя е двигателят на всичко, което някога сме правили, и единственият смисъл да функционираме.”
Готовността да прочетеш истината в една книга, да я "чуеш" и осмислиш, означава да поемеш отговорност за грешките си. Всички ние сме допускали грешки по отношение на грижите ни за планетата, за околните, за животните. Тук и сега е моментът да проявим отговорност за тях, да проявим обич и благодарност. 
Мислете първо за планетата, след това за останалите жители на нашата планета, а накрая и за себе си! Дарявайте любов, за да получавате такава! 







вторник, 27 февруари 2018 г.

КНИГИ : Треска за лалета , Дебора Могак

"Жените са странни същества с такива причудливи дребни прищевки. Колко са сложни в сравнение с мъжете. Те са като кутийка ребус - трябва да натиснеш тук, да завъртиш ключа там и чак тогава можеш да отключиш тайната им."






Годината е 1636 - а и Амстердам процъфтява. Търговията кипи, високи къщи се оглеждат в каналите на космополитния град, а кораби носят стоки от екзотични земи. Но странна треска е обзела иначе сдържаните холандци. Тя ги кара да залагат цялото си състояние и да копнеят за огромни богатства. Градът е започнал да търгува с лалета и цените на най - редките сортове са скочили до небесата.


"Просто торба с лук - така изглеждат. За тях Ян беше платил толкова, колкото изкарва с работата си за една година, ако има късмет. Колко семпли изглеждат. И въпреки това са по - ценни от бижута, от картини, от злато."

Друга треска обаче обзема художника Ян ван Лоос. За първи път в живота си той е наистина влюбен, но за нещастие - в омъжена жена. Богатият търговец Корнелис Сандвоорт го е наел да направи портрет на семейството му, но Ян не може да свали очите си от неговата съпруга.

Самата тя копнее за живот, напълно различен от този на послушна домакиня, омъжена за праведен калвинист. В лицето на Ян тя открива прозорец към един нов свят на цветове и усещания, които дотогава са й били забранявани. След поредица от необмислени решения София и художникът се оплитат в мрежа от лъжи, която заплашва да ги погълне напълно.

Тази "мрежа от лъжи", въвлича и невинни хора като Мария, прислужницата в семейство Сандвоорт. Личното щастие на Мария а кара да се вглъбява в собсвения си свят. Мария и София са на една и съща възраст - двадесет и четири години. Всяка от тях е различна и в същото време, благодарение на лъжите на София, живеещи и действащи еднакво - с лъжа! 

Бащата на София бил печатар, който е починал твърде млад и оставил след себе си много дългове. Именно и затова омъжили София за богаташ, въпреки че тя не била влюбена в него. 


"Човек трябва да оцелява, а това винаги си има цена, която трябва да бъде платена."

С историята "Треска за лалета", британката Дебора Могак ни показва, че човек не може да избяга от съдбата си. Ние трябва да преживяваме удоволствието или болката, поднесени ни от съдбата, друг път няма. Ако трябва сме щастливи, ние ще бъдем щастливи. Ако трябва да сме нещастни, то ще бъдем нещастни. Така и София не може да избяга от своята съдба. Щастието, изградено от лъжи, трае колкото една бременност. Истинската бременност на Мария, и фалшивата такава на София.  

Живота ни може да се стече положително или отрицателно, възвишено или унизително. Или иначе казано "Каквото си посял, това ще пожънеш!". София преминава през всички тези състояния в живота си ... Докато накрая се оказва мъртва, а може би не?! 

Щастието в брака зависи от любовта, верността, честността, предаността към истината, чистотата и желанието взаимно да се извисяваме духовно, мисловно и по всякакъв начин. Уви, точно защото София не е човек, смятащ брака си с Корнелис за нещо свято и истиско ... я тласка към авантюра с художника Ян.

"Треска за лалета" е история за предателство и изкупление, за любов и страст, за преследване на щастието, за изкуството и копнежа на красотата и безсмъртието. 

Имате ли нужда да избягате за кратко в един красив и далечен свят. Прекрасната "Треска за лалета" на Дебора Могак може да ви помогне.
New Your Post

За писателката: 

Британката Дебора Могак е писател и сценарист. Автор е на 18 романа и 2 сборника с разкази. Номинирана е за Наградата на Британската филмова академия за адаптирания сценарий на филма "Гордост и предрасъдъци" от 2005 г.

Нейният роман "Най - екзотичният хотел "Мариголд" послужи за вдъхновение за създаването на едноименната комедия с Джуди Денч, номинирана за две награди "Златен глобус". Много от книгите на Могак са послужили като сценарии за минисериали, а "Треска за лалета" е вторият й роман, който се адаптира за фирм на големия екран.

Моето мнение за писателката е, че пише увлекателно и с подробности към детайлите. По този начин ни пренася в един различен свят, този на историята. Кара ни да се чувстваме все едно сме част от нея и не можем да я напуснем до самият край. 
Тя умело ни показва, че в живота има моменти в които или потъваш или изплуваш, и нищо друго няма значение. 



сряда, 7 февруари 2018 г.

КНИГИ: "Яжте мръсно" , Джош Акс

Сигурно много от вас се възмущават на заглавието "Яжте мръсно". Но в книгата не става дума за това да си хапваме пръст, кал и какво ли още не. В зависимост от това кой какво си представя пред мръсно. 

Книгата е в списъка ми с книги от много, много време насам, но все не стигах до нея. Всъщност списъкът ми постоянно нараства и това също е една от причините за бавното четене. 

От книгата научих много интересни неща, които не знаех. Беше ми много полезна и си мисля, че и на вас би ви била полезна. 
Постарах се да извадя едни от най - интересните цитати от които да добиете представа за какво се пише в нея и да си направите преценка дали да прочетете. 

Д-р Джош Акс е специалист по натуропатия и клинично хранене. Той пише статии и книги, изнася лекции и провежда семинари за здравословното хранене. Няма много информация относно биографията му, затова не пиша за нея. Това е сайта му, където може да прочетете повече полезна информация, да откриете интересни рецепти или просто да се вдъхновите да живеете здравословно. 

Книгата се чете леко, въпреки че е научна. Не е така натоварваща, като повечето от подобен тип. Исках да го отбележа, защото съм прочела доста книги от подобна тематика и някои от тях се четяха доста, доста трудно и тегаво. 

"Яжте мръсно" завършва с раздел с полезни рецепти. Вече изпробвах няколко от тях, като един кулинарен ентусиаст и мога да споделя впечатлението си. Интересни, различни и здравословни като съставки и вкусове.  





А сега ви представям малка част от книгата, която смятам за много полезна.



Чревната пропускливост обикновено започва с възпаление, което с времето прераства в малабсорбация на хранителните вещества и свръхчувствителност към храни и химикали.


Тъжната истина е, че понякога автоимунните заболявания започват на изключително ранна възраст. Скорошни проучвания показват, че приемат на антибиотици през първите 2 - 3 години от живота може завинаги да препрограмират имунната система.

Какви са възможните симптоми 
при автоимунните заболявания

Автоимунните заболявания невинаги се появяват с гръм и трясък. Много хора развиват такива болести, без да подозират, че нещо не е наред. Може да минат около 5 години, преди да се постави диагноза.Обикновено пациентът се е консултирал с 6 до 10 лекари, преди автоимунното заболяване да бъде разпознато. Това до голяма степен се дължи на разнообразните и неспицифични симптоми. Ето част от обичайните признаци на автоимунните заболявания:
  • свързани с мозъка и психиката, като главоболие, тревожност, замаяност и дефицит на вниманието;
  • червени подутини по лицето, като акне и розацея. Други кожни заболявания, като екзема, псориазис и дерматит, водят до лющене на кожата; 
  • свързани със синусите, устата и белите дробове, като алергии, астма, сухота в устата и чести настинки;
  • нарушения на щитовидната жлеза, причиняващи умора или хиперактивност, необяснимо напълняване или отслабване и общо неразположение или тревожност, които могат да се дължат на болестта на Хашимото /понижена щитовидна функция/ или базедова болест /повишена щитовидна функция/;
  • скованост или болки в ставите може да са признак на ревматоиден артрит или фибромиалгия;
  • болки и слабост в мускулите или симптоми на анемия или недостиг на витамин В12, от които се чувствате изтощени;
  • претоварнането на надбъбречните жлези може да ви кара да се чувствате едновременно превъзбудени и отпаднали или просто преуморени;
  • проблемите със стомашно - чревния тракт може да са признак за възпалително чревно заболяване. Стомашни спазми, газове, подуване, диария, и/или запек са симптоми на пропускливи черва - и не след дълго може да се развие едно или повече автоимунни заболявания. 


Ако искаме да овладеем епидемията на чревната пропускливост и бума на автоимунни заболявания по целия свят, повече от всичко друго трябва да правим едно - да ядем повече мръсно.
Ако премахнем от организма си водата, ще остане предимно мръсотия, изградена от шейсет от най - разпространените елементи в земната кора. Тази идея всъщност е стара колкото света. Представата за човека като създаден от калта е в основата на много от най - разпространените религии, например християнството, юдаизма и исляма. В "Битие" 2.7 от Библията се казва: "И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човека жива душа.
Единственият начин да съжителстваме в мир и хармония с микробите, които ни заобикалят , е просто да спрем да воюваме с тях и да ядем мръсно.
Храната, която консумираме, въздейства на здравето ни не само на клетъчно ниво, но и на качеството ни на живот: на общото ни състояние, на енергията, силата и представянето ни.


Защитници на червата : лечебните храни 


  • Костния бульон може да преобрази здравето ви. Той и колагеновият протеин на прах съдържат аминокиселини, като пролин, глицин и глутамин, които спомагат за възстановяването на чревната лигавица. Костният бульон изобилства от минерали - калций, магнезий, фосфор, силикон, сяра - в лесноусвоими за организма форми;
  • Ферментиралите зеленчуци имат висок хранителен профил, защото веществата в тях са по - лесно усвоими и едновременно с това водят до възстановяване на бактериалното разнообразие в червата;
  • Кокосовите продукти са с високо съдържание на лауринова киселина, която унищожава патогени, като вредни бактерии и гъбички;
  • Ферментиралите млечни продукти /кисело мляко и кефир/ ви снабдяват с полезни бактерии, които възвръщат баланса на чревната флора;
  • Сготвените зеленчуци се смилат по - лесно от суровите и са пълни с витамини, минерали и антиоксиданти;
  • Органично месо и риба, като риба и телешко от пасищни животни, имат високо съдържание на мазнини омега - 3 и протеини, които спомагат за ограничаването на възпаленията и за производство на здрави клетки. 


Телешкият колаген е с най - високо съдържание на колаген тип 1 и 3 и помага за здрава кожа, коса и нокти. Пилешкият включва тип 2, съдържащ се в хрущялите ни, и е особено полезен за червата и ставите ни. Рибният колаген е може би най - предпочитаният от всички, тъй като помага на тялото ни да произвежда собствен колаген и повишава нивата на колаген тип 1, съдържащ се в тъканите ни.          Когато си приготвяте  костен бульон, заедно с кокалите слагайте месо и мазнини от животни, хранени екологично чисто и отглеждани на свобода, стига това да е възможно. За излекуването и възстановяването на лигавицата при чревна пропускливост обикновено препоръчвам да се пият 1 - 2 чаши костен бульон дневно и да се взима хранителна добавка с колаген и от трите типа /1,2 и 3/. 

Надявам се, че статията е била полезна за вас. Научили сте нещо ново и сте обогатили знанията си. Ако е така, споделете статията, за да достигне до повече хора! 



сряда, 13 декември 2017 г.

КНИГИ : Сол при солта, Рута Сепетис

Книгата ми хареса много, щом отделям място за нея в тази категория. 
Нали ви написах, че тук ще споделям само книги, които си заслужват. Тази е една от тях. 
Прочетох я много бързо, защото е увлекателна и се чете лесно. А и е само 390 страници - точно две приятни вечери, прекарани с нея!
Историята е трогателна, потресаваща и оставяща ни без думи. Бях много въодушевена като я прочетох, та исках да разкажа на повече хора за нея, но уви, съвпадна със заминаването ни в Копенхаген и не остана време. А от тогава насам прочетох вече четири книги. Казах ви аз, че много чета. Колкото много готвя, толкова много и чета. 

В книгата се разказва за голяма морска катастрофа, която е взела шест пъти повече жертви от Титаник. Много, нали? Катастрофа, случила се в самия край на Втората световна война. Тук, както и при "Ние, удавниците", има много болка и кораби. Някак си двете книги се доближават много заради войната, корабите, болката. Не съм писала за книгата "Ние, удавниците", но ви препоръчвам да я прочетете, защото определено ще ви хареса много.  


„Потъването на „Вилхелм Густлоф“ е най-голямото морско бедствие, но въпреки всичко светът все още не знае нищо за него.Често се чудя дали това някога ще се промени, или трагедията ще се превърне в поредната погълната от войната тайна.“

На кораба "Вилхелм Густлоф" е имало близо 9 000 души, около 5 000 от които са били деца. Много жалко и трудно за възприемане, поне за мен. Болката е нещото, което те кара да "трепериш" от страх и в същото време те кара да мислиш, че в живота има и такива моменти. Имало е преди, има и сега! Ще има и занапред! Благодарение на Рута Сепетис тази потресаваща история достига до нас, читателите. Пиша "до нас, читателите", защото ако не си прочел книгата, едва ли някога ще разбереш, че се е случило нещо подобно в миналото. Затова е хубаво да четем, защото научаваме нови и нови неща - понякога добри, друг път лоши. 

Рута Сепетис е международно признат автор на историческа фантастика, публикувана в над 50 страни и на 36 езика. Нейните романи са международни бестселъци. Нейният роман "Сол при солта" е бестселър от Ню Йорк Таймс и носител на медал Карнеги. 

Рута Сепетис е дъщеря на литовски бежанец. Родена е в Мичиган и е отгледана в семейство на хора на изкуството - художници, читатели и любители на музиката. 



Анотация

Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни.
Всеки от тях – роден в различна страна. Всеки от тях – преследван от трагедия, лъжи и война.
Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф – кораб, който обещава спасение и свобода.
Но не всички обещания могат да бъдат спазени.

Най-забележителна книга на 2016 New York Times

Най-добра книга на 2016 Amazon
Най-добра книга на 2016 Goodreads, YA Fiction
Най-добра книга на 2016 Publishers Weekly
Смразяваща… могъща… обсебваща. Washington Post
Съкровена, изключителна, изпипана до съвършенство… брилянтна. Shelf Awareness

Бяхме невероятна група – влюбено бременно момиче, добродушен обущар, осиротяло момченце, сляпо момиче и жена гигант, която непрекъснато се оплакваше, че всички й пречат, а всъщност заемаше най-много място в сравнение с всички останали. И аз – самотно момиче, което тъгуваше за семейството си и се молеше да получи втори шанс.

Бяхме непознати, докато не се превърнахме в семейство.
А посланието към нашето семейство беше ясно.
Бягайте за живота си.


Вилхелм Густлоф е немски военно-транспортен кораб, който отплава на 30 януари 1945 в изпълнение на операция Ханибал – евакуация на немски войници и цивилни по време на настъплението на Червената армия. Според немските архивисти този ден на борда си корабът е качил 10 582 пасажери при капацитет от 1900. Половината от тях са били деца.

Скоро след отплаването Вилхелм Густлоф е забелязан от съветска подводница и е торпилиран, оставяйки хората на борда в ледените води на Балтийско море.

Според оценките жертвите наброяват 9343 души, което превръща потъването на кораба в най-голямата трагедия в историята на корабоплаването.

Анотация на книгата, адаптирана от тук!

Цитати, които ми направиха впечатление:

"Преди шест години, в деня, в който си замина нашият щъркел, мама също си замина. Тя почина, докато раждаше бебето, което щеше да бъде моят по - малък брат."

"Гърлото ми се сви. Преглътнах и си напомних, ме тя всъщност не си е отишла. Усещах я сред дърветата. Усещах докосването й и чувах гласа й в листата. Ето защо говорех на дърветата, докато вървях. Надявах се клоните им да занесат думите ми на мама, да й кажат какво съм направила и най - вече да й предадат, че ще се опитам да бъда храбра."


"Когато загубеше честта си, човек губеше всичко."


"Да, животът може да бъде самотен за изключителния човек, скъпа. Ето защо аз ще изградя гнездото си и ще го застеля вместо с пера с мисли за теб."


"Йоана все още имаше майка. Крепеше я надеждата да се събере отново с майка си. Беше готова да се бие с дракони, за да стигне до нея. Майката означаваше опора. Майката означаваше утеха. Майката означаваше дом. Момиче, което беше загубило майка си, изведнъж се превръщаше в малка лодка, плаваща в сърдит океан. Някой лодки накрая стигаха до брега. А други, както в моя случай, сякаш все повече и повече се отдалечаваха от него."


"-Колко искате за детето? Няма да ми разрешат да замина, ако нямам дете.

Мускулите на крачетата на безпризорното момченце се стегнаха върху раменете ми.
- То не се продава - отвърнах.
- Всеки има цена - заяви жената.
- Но очевидно не всеки има душа - сопна й се поетът и замаха с бастуна към нея. - Отдръпни се от детето."

И ви черпя с крем от мляко, тахан, банани и черен сусам! 



Надявам се ревюто на книгата "Сол при солта" ви е допаднало. Ако е така, споделете публикацията, за да достигне до повече хора!

петък, 1 декември 2017 г.

КНИГИ : Бьорнстад , Фредрик Бакман

Фредрик Бакман - едно име, писател, носещ хиляди емоции, размисли, загадъчност!

Карл Фредрик Бакман е роден на втори юни 1981 годинина  в Стокхолм, Швеция. Започва да учи история на религията, но прекъсва и работи като келнер в ресторант и шофьор на мотокар в склад. 

През 2006 година "Хелсингбори Дагблад" променя концепцията си в таблоид той кандидатства в него и е нает като колумнист. 
През 2007 година е нает от новинарския сайт "Муур магазин" , а година по - късно преминава на свободна практика. 
В периода 2010 - 2015 година пише за модното мъжко списание "Кафе".
През 2009 година се жени за Неда Шафти и има две деца. Фредрик Бакман живее със семейството си в Солна, предградие на Стокхолм.
През 2012 година започва да пише за вестник "Метро".
През 2012 година е издаден първият му роман „Човек на име Уве“. Той бързо става бестселър, като само в родината му са продадени над 400 000 екземпляра. 
През 2013 година е публикуван и другият му успешен роман „Баба праща поздрави и се извинява“.
През 2013 година е публикуван и другият му успешен роман „Баба праща поздрави и се извинява“.
През 2015 година романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Зозан Акгюн и Тобиас Алмборг.


Произведенията на писателя са преведени на над двадесет и пет езика по света. 

Тази информация е адаптирана от тук!

Фредрик Бакман е автор на дълбоко човешки романи. Всяка негова творба е внимателно и деликатно написана и ни въвежда в емоционалните светове на хора, които иначе навярно бихме подминали в реалния живот.
"Бьорнстад" е неговият неоспорим шедьовър. 

из " New York Journal of Books"





"Бьорнстад" е голям роман за малко място с красиви мечти, както и за ужасните неща, които правим понякога, за да успеем. Той е сага за спорта и семейството и за това до къде сме готови да стигнем, за да запазим децата си. И за смелостта, която е нужна, за да се изправиш срещу всичко, за което си мечтал - и да кажеш истината, независимо от последствията. Независимо от последствията. 

Какво означава един отбор за малък град насред гората?
Какво означава спортът за едно семейство?
Какво означава един - единствен мач за хора, които се борят за оцеляването си?
Всичко.
Означава чисто и просто всичко.
"Бьорнстад" е първата част от поредицата книги за едно малко място с големи мечти. В романа се разказва за безсмъртното приятелство на петнайсетгодишни момичета и за седемнайсетгодишни момчета, които играят хокей и носят цял един град на раменете си, както и за ужасните неща, които правим понякога, за да успеем. 
Разказва се за Петер, който се връща у дома след края на кариерата си като професионален хокеист, за да изгради един модерен клуб, и за Мира, която жертва адвокатската си кариера, за да заживее в гората с мъж и деца. Това е сага за спорта и семейството и за това докъде сме готови да стигнем, за да предпазим децата си.

из анотация за книгата


Потапяш се в книгата и забравяш за времето! 📖 До последната глава си мислех, че ще се завърши по друг начин, но Бакман винаги, винаги изненадва! Книга, също толкова стойностна като останалите му книги! Засягаща нещо от живота, което се случва и днес! Нещо, което не се разбира, нещо, което ... е ужасно и носещо болка ... нещо, което никоя жена НЕ трябва да преживява... белязващо и втрещяващо! Силна книга! Много силна и в същото време тъжна, защото такива неща се случват ... Такава болка се изживява, но не и преживява ... Книга, която те кара да стоиш и мислиш, мислиш, мислиш ...

Това е книга за успеха и болката. Болката с която се налага да се сблъскваме през целия си живот, под една или друга форма, която проверява и закалява характерите ни. Същото се случва и с Мая в книгата. Застанала с пушка в ръка срещу Кевин, тя "В този миг ще има цялата власт, но ще го остави да си отиде. Не прощава, не помилва, просто го пощадява. И той винаги ще го знае. А Мая винаги ще знае, че той продължава, дори след десет години, да спи на светната лампа."
Мая показва, че ние сме такива, каквито сме, заради хората, които познаваме, на които прощаваме или се възхищаваме. Тя застава срещу бедата, която я сполетява и не желае да избяга от Бьорнстад. В крайна сметка, проблемите се появяват, за да бъдат решени, а не за да се страхуваме от тях. Тя прави добро напук на злото, което й е сторено. Тя прави добро! А ти какво правиш? Кара ни да се замисляме ... Показва ни, че трябва да сме добри винаги, дори когато не са били добри с нас! 




Защо прочетох книгата?

Защото, Бакман ми е любим автор. Чела съм всичките му книги, дори съм ги препрочитала. И всеки път научавам нещо ново, впечатлява ме нещо различно. Препрочитането е като готвенето на една храна - всеки път я готвиш по един и същи начин, с едни и същи продукти, но винаги се получава различен вкус. 


Няколко цитата от книгата, които ми направиха силно впечатление: 

"Ти ме издигаш в облаците, когато имам нужда от това, и ме сваляш на земята, когато го заслужавам."

"Но какво, по дяволите, е животът?"


"можеш да обичаш нещо, без да обичаш всичко, свързано с него"


"Любовта, която родителите изпитват към децата си, е особена. Обичта ни към всички други хора има начало, но не и тази към децата. Тях ги обичаме вечно, обичали сме ги още преди да съществуват."


"Да бъдеш родител, означава вечно да се чувстваш като твърде малко одеяло. Колкото и да се опитваш да завиеш всички, все на някого ще му е студено."


"А успехът изисква от нас да пренебрегнем собственото си его."


"кого би спасил? Ако можеше да избереш само няколко души? Кого би извадил най - напред от ледената вода, ако местата в спасителната лодка са ограничени? Семейството си."






След няколко часово среднощно писане те оставям, скъпи читательо, за да се подготвя за път. Защото път ме чака, за който ще ти разкажа в някоя от последващите публикации. И аз ще полетя като балона ... Високо, високо, високо!



неделя, 26 ноември 2017 г.

КНИГИ: Хавра , Захари Карабашлиев

Харесвам книгите заради пътуванетo. Възможността да изживееш други истории, да видиш други светове. Да се потопиш в действителност, която не съществува, и да си представиш, че е реална, дори само за времето, докато четеш.

Потопих се в страниците на тази книга. Попадна ми съвсем случайно в библиотеката и я взех. Без да очаквам нищо, без дори да съм се интересувала от нея или от авторът.

Винаги харесвам книгите, които чета по корицата или името. Не се интересувам от резюмета, от автобиографията на автора или каквото и да било. Дори не се интересувам и от мнението на хора, прочели я преди мен. 

От много време насам, години, искам да направя рубрика в блога за книги. Чудех се дали ще се приеме добре за кулинарен блог. Но в крайна сметка блога не е само кулинарен, защото има и други категории, освен рецепти. Блога е мое отражение. И като такова се реших да направя тази рубрика. Тук ще показвам книги, които са ми харесали. Не всички, които чета, че те са по 5 - 6 броя на месец и определено не всички ще заслужат място тук.

Ще публикувам няколко цитата от книгата. Неща, направили ми силно впечатление и оставили дълбока следа. 


"Най - добрите неща в живота се дават, спомни си Никола и се усмихна. Те не се взимат, а се дават."

"Понякога трябва да изчезнеш за малко, за да не изчезнеш съвсем. А понякога трябва да си малко лош, за да останеш добър, нали така беше?"

"Казват, че миналото е чужда страна, защото всичко там правели различно. Може и така да е. Но аз мисля също, че миналото е като наследствен имот. Ако бъде изоставено, то се превръща в пустош. Превръща се в хавра."