четвъртък, 3 септември 2015 г.

Пещерата "Дяволското гърло", Триград, Орлово око и за финал - Широка лъка

Родопите - едно различно измерение.
Така да са ми любими тези земи, че искам да им се наслаждавам колкото е възможно - повече време. За мен са една безкрайност и "се сбира цялата в сърце ми".
Имам известни предположения, че в предишен живот съм била родопчанка, а може би са истинни - знам ли?!
Дестинацията беше избрана няколко дни по - рано, а трепета беше толкова силен, че с нетърпение очаквах да измине всеки ден, всеки час и секунда.


















Посетихме като първа точка пещерата "Дяволското гърло". Пристигнахме, закупихме билети и зачакахме. След 45 минути вече не бяхме 4-ма, а 40, най - малко! В пещерата влязохме през тесен коридор, а след това попаднахме в голяма зала. Тази зала е толкова голяма, че цял храм - паметник "Александър Невски" би се побрал вътре. Поне така твърдеше екскурзовода, въпреки че бях леко скептична! Може да видите подводната река, която за съжаление е взела две жертви - момиче и момче от Варна. 
Преди години са пускали оцветена вода в реката, която излязла едва след два часа. 
Никой не знае къде обикаля тази река докато излезе на открито, което я прави страшна и опасна за гмуркане. След това започва изкачването по 285 стъпала и се излиза навън. Температурата в пещерата е 8 градуса - очаквах да е и по - студено.





След пещерата потеглихме към село Триград, където времето като че ли е спряло. Жителите не надброяват повече от 580 - 600, по думите на местна жителка. 
Разполагахме с известно време преди вечеря, а и с доза желание за разходки. Този ентусиазъм ни отведе на 3 км от селото, където имаше събор. Хората се препичаха на слънце, хапваха, играеха с топка и се радваха на това, което имат - спокойствие и свеж въздух! Нещото от което ние, жителите на големите градове сме лишени.













На следващия ден се отправихме към Орлово око. И то как! Собственичката на къщата в която бяхме отседнали ни показа една пътека, по която можело да се стигне до върха за два часа. Супер! Приехме с въодушевление идеята. Тръгнахме с колата, защото пътя беше повече от прекрасен. Да, но нагоре ставаше все по стръмен, опасен и каменист. Няма къде да отбием и да я оставим, нямаше дори място където да обърнем. И така - вольо - невольо продължихме, стигайки до място от което по - далеч нямаше как да продължим. Направехме ли го - оставахме без картер, в пустата гора! Избрахме да се върнем. След това потеглихме към село Ягодина, хотел Мурсал. От там, изкачването е около 50 - 60 минути. Гледката е върховна и си заслужава да предпочетете да вървите пеша, а не да се качите с джип. Екстра, която се предлага до входа на "Ягодинската пещера". Хората, които срещнахме горе се оплакваха, че нищо не са видели от скамейките на джиповете, че са се опушили и  "надрусали". Така че, ако имате физическа възможност - повървете пеша! По пътя нагоре срещнахме и диви кози и странни червеьоподобни на които ще видите снимки по - надолу.
Запознахме се с група възрастни хора, които на по 60 - 70 години изкачват планини и покоряват върхове. Респект!







След като слязохме от Орлово око се отправихме към село Широка лъка. В селото се намира националното училище за фолклорни изкуства. Предполагам, че всички сте чували и чели за него. Селото е не по - голямо като брой жители от Триград, което посетихме предния ден. Разгледахме, поснимахме, сдобихме се с още един печат от книжката със 100 - те национални туристически обекта, хапнахме вкусни родопски гозби и се отправихме към дома...

4 коментара :

  1. Габи, успя да ме пренесеш там, поне за малко... Уникална почивка сте си направили!
    Поздрави! ;-)

    ОтговорИзтриване
  2. Вълшебни места, които добре познаваме.
    Ходили сме десетки пъти в онзи регион и всяко пътуване е било като приказка за нас.
    Несъмнено всеки, който се е докоснал до Родопите, оставя частичка от сърцето си там, Габи!
    Пожелавам ви още много пъти да се връщате при чудните родопски красоти!
    Поздрави, Валя и Ирина

    ОтговорИзтриване
  3. Ходила съм по тези места от ученическа екскурзия и как ми липсват тези времена... По 40-50 човека и винаги беше весело. :) Иначе за реката в Дяволското гърло - на нас ни бяха казали, че дори са излезли после чисти води, боята въобще не се е показала и едва ли не водите се вливат в някакво неизвестна място. Жалко за водолазите...
    Страхотни снимки, Габи, благодаря, че сподели с нас!
    Поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотна почивка сте изкарали, Габи! Не съм посещавала този край на България досега, но е наистина много красиво и трябва да се види! :)
    Благодаря за споделеното и прекрасните снимки!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване

Благодаря за посещението ви!