Показват се публикациите с етикет Искрено и Лично. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Искрено и Лично. Показване на всички публикации

неделя, 30 декември 2018 г.

Равносметката 2018

Време е за равносметка. 

Преди да напиша 12-те неща, които ми се случиха и ме обогатиха през 2018-та година, искам да благодаря на всички хора, които влязоха и излязоха от живота ми. Имало е защо! 
Не описвам всичко, което ме е обогатило и променило, защото ще пиша с дни. А в другата стая ме чака едно малко човече, искащо да си играем.

Благодарна съм за всичко, което получих, но и дадох; постигнах, пожелах и изпълних; преживях, пътувах към себе си и към непознати хора и земи; обичах, но и бях обичана. 

1. Повярвах, че ЧУДЕСА съществуват и то само няколко дни след началото на 2018-та година. Чудеса съществуват! Чудеса се случват! Само трябва да повярваме в тях. Целта ми за 2019-та година е да покажа и докажа и на други хора.

2. Изкарах най - леката и безпроблемна БРЕМЕННОСТ с изключение на краят й. Нямах никакви неразположения. Спортувах всекидневно по и над час с включено кардио. Мога да опиша бременността си като много динамична и "движеща". Всичко това ми помогна да кача !само 3.500кг. Да! Възможно е и аз съм доказателството!

3. ПОСЕТИХМЕ страните, които бяхме запланували, като половината от тях оставихме за 2019-та година, поради това че бебето е малко. Тези страни ни обогатиха и показаха различен начин на живот. Целта ми за  2019-та година е да посетим тези, които не успяхме + още няколко. 

4. Научих се да ВЪРВЯ! По много! С движението забързах метаболизма си. Нещото, което се опитвах да направя години наред със спорт, но не успявах. Вървенето е здраве. Правих по минимум 10к крачки дневно почти цяла година. Целта ми за 2019-та година е да премахна това "почти" и накрая на годината да са 10к*365дни. 

5. Научих се да ИЗЛИЗАМ извън зоната си на комфорт. Преди също го правех, но тази година беше в пъти повече. Това ми показа колко силна всъщност съм и на какво съм способна. Веднъж излезеш ли от зоната си на комфорт ще искаш да го правиш отново и отново. Предизвиквам и ти да го направиш!

6. Научих се да си давам ПОЧИВКА. Научих, че имам "бутон" за изключване и че е много важно да го използвам по - често, защото е необходимо. Почивката е от първостепенно значение, ако искаме да сме по - пълноценни и жизнени.

7. Научих се да НЕ ПРАВЯ нещата на всяка цена, само защото трябва. 
Който ме познава, знае какъв педантик съм и как като си поставя цел или задача я следвам докрай... Докато не я осъществя. Е! Вече не е така и доказателство за това са половината ми неосъществени цели от 2018-та година. Вярно, че за повечето бях възпрепятствана от бременността си, но не го изтъквам като причина. Причини си намират само хората, които не искат да направят нещо. 

8. Започнах да РИСУВАМ. Нещото, което не бях правила години наред. И разбрах, че това ми носи много вътрешен мир и спокойствие. Всъщност по това, разбрах, че бебето ми ще е момиченце. Дано бъде също толкова креативна и творяща, както от корема.

9. Прочетох много КНИГИ. Над 60 броя, но точната бройка е вкъщи в тефтера ми за прочетени книги. По - малко са от 2017-та година, което е минус. Целта ми за 2019-та година е да възобновя четенето, но и да подбирам повече книгите, защото имаше доста бройки, които не ме научиха на нищо, а ограбиха времето ми. 

10. Започнах да ОБИЧАМ повече. Да показвам обичта си на хората в сърцето ми, всекидневно и по много. Защото осъзнах колко важно е това за запазване на връзката, взаимоотношенията и сплотеността. Семейтво, приятели ... Обичам ви! 💚

11. Започнах да си поставям освен годишни и седмични ... и месечни ЦЕЛИ! Така се мотивирах повече да ги изпълнявам, а удовлетворението след това е много по - голямо. 

12. ПОЛУЧИХ РАДОСТ! Най - големият ми стимул за всичко в живота. Човечето, което ме научи да бъда по - силна, по - мотивирана, по - изпълнителна, по - нахъсана, по - мислеща, по - желаеща, по - обичаща, по - мила, по - добра, по - спокойна, по - целеустремена, по - вдъхновяваща, по - любознателна, по - откриваща ... По - по - по - себе си. 

Поставих си нови цели за 2019-та година, както правя винаги. Този път са 30! на брой, а можеше и още. Тези "още" ще ги ключа към месечните. 😊 И този път ще ги изпълня всичките. 
Пожелавам ви една вълнуваща, желана, мечтана, щастлива, смислена, добра и много усмихната 2019-та година.

Нека да изпишем всички 365 страници на новата година със смисъл. 

петък, 30 декември 2016 г.

Равносметката 2016



2016 беше динамична година, различна и в същото време странна.
Минах през много неща - хубави, и не до там. Опознах нови хора, преоткрих хора, които мислех, че познавам.
Прочетох много книги от които научих ценни мъдрости и съвети. Може би през 2017 ще бъдат повече от 45, а може и да науча два пъти повече. Въпрос на време!
Организирах сватбата си. Всъщност започнах с организацията през декември 2015.
Изпитах щастието да бъда булка. Нещото, което трябва да изпита всяка жена. 
Пътувахме по - малко, защото нямахме време от ангажиментите покрай сватбата. 
Единственото ни пътуване извън пределите на родината, бе меденият ни месец. За сметка на това попътувахме много из страната. 
И болести имаше в изобилие - от началото на годината, та чак до края. И на сватбата бях болна. 😓 Цяла година подготовка и накрая - О, чудо! Случва се! Ама да се случи точно в най - неповторимия ден - неописуемо. Повтори се и часове след рождения ми ден. Тогава беше разтърсващо!
И загуби претърпях - материални и човешки. Материалните се забравят, но човешките - изключено.

Маймуната си поигра с мен, ще видим петела.


Ще се опитам да изживея 2017 на 100 %, да израстна, колкото същество ми позволява, да обичам, колкото ми душа може, да се наслаждавам, да се променям, да се градя и в крайна сметка да достигна до едно ново мое АЗ, което устремено търся през годините. А ако не успея да постигна всичко, което искам, то поне ще премина през половината от нещата, които желая.

Времето е пред мен, пред всички Вас!
Ценете го! Сигурно ви звуча изтъркано, но ние хората, постоянно си губим времето. Губим го във вършене на безсмислени действия, войни, отмъщения, клюкарене, преструване, лъжи, в преследване на чужди цели, завист, мързел, депресии, ревност, омраза, страхове, вини, в живеене на чужди животи... А всичкото време би могло да бъде използвано за толкова много градивни и полезни неща, за добротворство и любов.

Ценете времето и всичко онова, което ви дава природата с всичките му странности!
Правете неща, които да насищат със смисъл живота ви!
Бронирайте се срещу сантименталност, илюзии и заблуда. 

Пиша ви всичко това, защото всички ние, в това число и аз, живеем подвластни на максимата "Да живеем в името на нещо". Цял живот гоним цели, бягаме по задачи, преследваме кариера, трупаме пари, слава, титли, квалифицираме се, състезаваме се, побеждаваме. И ако някога се опитаме да вкусим едно тихо, ласкаво безвремие, разбираме колко безвъзвратно сме се оплели във вихрушката на живота и шеметния ход на собствените си условности. За това не бъдете сурови със себе си, не изисквайте прекалено много. Аз самата постоянно попадам в този "капан". Постоянно се стремя към съвършенство, а по пътя към него разбирам неколкокротно, че животът - във всичките му измерения ми е мил и ми носи най - голямата радост и смисъл. Благодарна съм на това, което имам, и това, което нямам. Ако го нямам, значи не е трябвало да го е имам, значи не ми е нужно. 

сряда, 5 октомври 2016 г.

Да встъпиш в дълбоките води на брака

Преди повече от 5 години, той ме прегърна. 
Прегърна ме, както се прегръща първа любов, с любопитство и страх, със затворени очи и отворени обятия. Така се случва винаги при първата любов. 
При мен обаче, любовта дойде толкова бавно, че си мислех, че не е любов. Всеки ден тя растеше, но толкова незабележимо, че не го забелязвах. Но един ден осъзнах, че сърцето ми се е изпълнило с любов. От този ден нататък, то никога не е било празно. Тогава разбрах, че Той е човека! От този миг животът ми бе подчинен на любовта ми към него. Имах чувството, че съм го познавала цял живот, и съм сигурна, че ще бъда с него до деня, в който умра.



Винаги съм мислила, че човек не може да даде обещание, докато не се влюби истински. Онова, което знам сега, е, че човек не може да обича истински, докато не даде обет за задължение и вярност. 
Бракът е един танц, който двама души изпълняват, докато живеят в една и съща къща. Всичко останало, свързано с него е само една хартийка. Целта на живота ни след сключването му, не е как да намерим радост в него, а как да донесем на света повече любов и истина. Женим се, за да си помагаме един на друг в тази задача.
Бракът, противно на това, което повечето хора мислят за него, не е път, осеян с рози. По - скоро е обратното: той е тясна и трънлива пътека, която се вие по ръба на дълбока пропаст. Трябва да си страхотен балансьор, за да не се озовеш на дъното.
Знам, че маршрута ни от тук насетне ще трае много дни и нощи, и сред дните освен слънчеви ще има може би и мъгляви, и може би тук - там по някоя буря, но това е неизменна част от живота. Надявам се да запазя вдъхновението и нетърпението, и тръпката, че предстоят много невероятни неща.. Може би прости неща... Или вълшебни... Любов... Очакване... Топлината на една ръка... Детски смях... Романтични нощи... Мила дума... Нежна целувка... Толкова много вълшебства!



Благословена съм с лукса на всички дребни жестове, с които той показваше през всичкото това време, че ме обича. Той е най - безупречният, най - внимателният, най - загриженият мъж, който мога да имам, за да се грижи за мен във време на всякакви трудности. И все пак и за жалост, често се превръщаше във фокуса на моя гняв. 
Именно за това любовта в една връзка не е пълна или завършена. Тя трябва да бъде еластична, гъвкава, приспособяваща се. 
Истинската любов е само онова, което ние даваме. Това е всичко. Тя е болка, удоволствие, вяра, саможертва и способност на издържаш, да правиш компромиси, тя е всички тези неща, и готовност да отвориш сърцето си и да ги приемаш. Любовта, която можеш да докоснеш, която може да те успокои и да те пази: любовта, която мирише и има вкус на нещо познато, макар не винаги да е сладка. Любовта, тя не е нищо повече от кожа и дъх. Тя може да стане с времето така естествена и необходима като водата.

В. не е правилният мъж, но не е и неправилният мъж. Той е просто мъж. Моят съпруг. Този, когото избрах в деня, в който го избрах, и точно сега планирам да го избирам през остатъка от живота си. 
Омъжих се за В., защото сърцето му бе голямо и смело, достатъчно голямо и смело да ме очарова.





сряда, 21 септември 2016 г.

На баща ми

За мен беше голям човек, скъпоценен камък, който светът ми бе дал и в същото време взел, а времето не е отнело нищо от блясъка на стойността му. 
Такъв е живота, смъртта има свой график. Кои сме ние, че да го нарушаваме?!

Той беше добросърдечен и щедър човек, който помагаше на другите, винаги, когато му се отдадеше възможност. Добрите дела на хора като него, съпровождат човек до смъртта, а след това се предават на следващите поколения. Остави много, което не успя да направи в живота си. Надявам се, че ние ще имаме възможността да го осъществим.  


Загубата на баща ми и скръбта, белязаха пробуждането ми. Пренаредих жизнените си приоритети - престанах да обръщам внимание на незначителното и се отказах от всичко, което всъщност не исках да правя. Задълбочих връзката си с любимите хора и започнах да се наслаждавам повече на простите неща - смяната на сезоните, красотата на природата, последната Коледа или Нова година. Когато човек се сблъска със смъртта лице в лице, се научава да живее. За жалост и при мен се случи точно това. 


Смъртта ни даде да разберем, че животът е мимолетно представление. В него ние сами избираме как да играем / живеем.  Изграждането на живот, наситен със смисъл и пълноценни междуличностни взаимоотношения е доста трудно начинание. Не всеки е в състояние да го изиграе / изгради, така както иска. 


Всеки сладостен миг се помрачава от мисълта, че всичко случващо се в настоящето е мимолетно и съвсем скоро няма да остане и помен от него. В този момент си даваме сметка, че всички сме просто прашинки в безкрайния Космос.


Всяка година красотата на природата, бива погубвана от зимата, за да се възроди отново през следващата година. Някой хора, за жалост, не доживяват да я видят. Затова е добре да се научим да живеем смело и пълноценно сега. Не утре, не догодина.

Наслаждавайте се на красотата, на любимите си хора,  на живота си тук и сега. Утре, може и да няма, да ги няма, да ни няма.

А тя болката е жива. Потискаш я, но тя непрекъснато избива отнякъде.


Днес, Той щеше да стане на 50. Щеше! Възможността му бе отнета преди повече от 4 години. Знам, че си тук някъде ... Искам да ти кажа, че те обичам и ми липсваш. С всеки ден повече и все повече. 



















сряда, 31 декември 2014 г.

Равносметката 2014

Измина още една година!
Каквото и да се е случило през тази година съм благодарна, че съм здрава и съм стигнала до тук- последният й ден.
Бъди благодарен и ти, скъпи читательо, където и да си в момента!
През 2014 година завърших едно образование, което започнах преди цели 6 години! Което изиска от мен много труд, много четене, много пътуване в късни часове. Заслужалавало си е, макар да е само една хартийка. Преди броени дни, ходих да се подписвам на тази хартийка, за да могат да ми я връчат официално след няколко месеца. Чувството да си видиш написано името, а под него титлата "магистър- инженер" е неописуемо, особено след като знаеш, колко труд си положил за това. 

Благодарна съм, че изминалата година ме поведе до Райското пръскало, което ми беше една малка мечта!

Поведе ме по реки, езера, морета, гори и места, като едно от най- красивите бе Виена, а едно от най- божествените- Кръстова гора! 
Благодарна съм, че имах възможността да прочета един куп книги от които научих и осъзнах много неща. Неща, на които могат само книгите да те научат, да ти покажат и накарат да прозреш!
Благодарна съм, че срещнах нови хора- добри и не чак до там. Опознах нови характери и влязох в дълбините на душите на други, които вече познавах! Някой пуснах да вървят по пътя си, а други запазих в сърцето си, на топло!

Благодарна съм, че близките ми хора са живи и здрави, което е най- важното от всичко изброено до момента!

Благодарна съм за още много неща...
Сдобих се с един куп нови вещи, които не са от голямо значение, но пък внасят усмивки в ежедневието ми. 
О, преди броени дни станах собственичка на DSLR апарат, което пък постави началото на безброй кадри, запечатани с усмивка!

Имаше и усмивки, но имаше и сълзи! От всичко имаше...
Бъдете благодарни и вие и посрещнете новата година с много голяма усмивка, за да е още по- усмихната и запомняща се от тази.



вторник, 5 ноември 2013 г.

За мен




Здравейте, казвам се Габриела Цулин. 

Блогът е моето малко местенце, което създадох през лятото на 2013-та година. 
В него споделям всичко, което ме вълнува – храна (здравословна и не дотам), пътувания и размисли за живота. 

Снимам и готвя от съвсем малка. Двете ми любими занимания се „сляха“ в едно цяло със стартирането на блога.
В него ще намерите както сладки, така и солени рецепти. Има за всекиго по нещо. Всяка споделена рецепта е изпробвана поне по два пъти, за да съм сигурна в това, което предлагам на читателите си. 

В блога поддържам категория "Пътувания", където споделям пътуванията ни в страната и чужбина и впечатленията ни.

Занимавам се с продуктова фотография. 
Снимам  менюта на ресторанти и сладкарници, продукти за онлайн магазини, продуктови снимки за фейсбук и инстаграм.

Непосредствено с това се занимавам с food styling
Имам участия като фууд стилист и консултант в различни реклами. 

Имам участие в ТВ реклама на нутрибулет.  Виж тук

Авторско право

В медиите:

Интервю в МИЛА.bg - 2017 г.
Интервю в www.blogovoditel.com - 2017 г.
Статия: Как да се разделим завинаги с досадното гладене в www.purvite7.bg - февруари 2019 г.


  


Бизнес партньори:


Социални мрежи:
Instagram profile

Facebook page











В интернет: