Показват се публикациите с етикет Книги. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Книги. Показване на всички публикации

четвъртък, 3 септември 2020 г.

Автоимунен палео протокол

От много време се каня да прочета книгата "Автоимунен палео протокол", може би година, но ето, че най - накрая я прочетох. За мен тази книга е като библия, както бях написала в instagram стори, когато я четох. 






Ако и вие като мен се интересувате от книги на тема здравословно хранене, спорт, здравословни проблеми и всичко свързано със здравословното хранене и начин на живот, чувствайте се поканени да ме последвате в instagram, където споделям информация от книги, статии и прочие, която смятам за ценна и важна за поддържане на здравословен начин на живот и хранене.

Та, да се върнем на книгата "Автоимунен палео протокол". От над една година се интересувам от палео подходът, защото майка ми е диагностицирана с две автоимунни заболявания, както неведнъж съм писала и споменавала. От тогава темата за автоимунните заболявания е постоянно в мислите ми. 

Книгата "Автоимунен палео протокол" е като енциклопедия от страниците на която можете да научите толкова, толкова много. Дава отговори, кара ни да мислим и да се съсредоточим върху здравето си и причините, които предизвикват заболявания. 

Не мога да цитирам цялата книга, но се опитах да извадя ценна информация, която дава отговори на важни въпроси. Това, което споделям с вас е крайно недостатъчно. Книгата трябва да се прочете от всеки човек, дори да не е болен от автоимунно заболяване. 

Позволявам си да споделя това видео на издателство "Вдъхновения" :





Има над сто доказани автоимунни заболявания и много други, за които се подозира, че имат автоимунен произход. Симптомите са най - разнообразни - омаломощаващата болка в гърба при антиколозиращия спондилит през загубата на контрол над тялото при множествена склероза до сърбящата зачервена и лющеща се кожа при псориазиса. Но първопричината за всички атоимунни заболявания е една: нашата имунна система, от която очакваме да ни защитава от микроозганизмите нашественици, се обръща срещу нас и атакува собствените си клетки. Кое ще бъде автоимунното заболяване и какви ще бъдат симптомите му, се определя от това срещу кои клетки или белтъци е насочена атаката.
По - голямата част от автоимунните заболявания са хронични, а това е водещата причина за смъртността и инвалидността в Съединените щати.

Автоимунните заболявания се причиняват от "предателство" на имунната система. Изследователите в областта на медицината все още не разбират напълно защо или как хората развиват автоимунни заболявания, но известните досега данни сочат, че има три ключови фактора:
  1. генетична податливост
  2. инфекции, отключващи фактори от околната среда или лош късмет
  3. хранене и начин на живот
Средствата ни на въздействие върху първите два фактора са много ограничени, но за разлика от тях имаме огромно влияние върху това с какво се храним и как живеем. Както ще се убедите, факторите от начина на хранене и начина на живот (като сън, физическа активност и контрол на стреса) оказват влияние за възникването на автоимунни заболявания.





Как се диагностицират автоимунните заболявания?

Тъй като автоимунните заболявания все още не се разглеждат като група, няма лекари, които да специализират в тази област. Вместо това пациентите трябва да се обръщат към отделни специалисти в зависимост от засегнатите органи и системи. 
По правило автоимунните заболявания се диагностицират трудно. Много хора се борят със симптоми, обикалят от специалист на специалист и се подлагат на изследване след изследване, но без резултат - поне докато заболяването не прогресира до фаза, когато симптомите са тежки, предвидими и се вписват в картина, характерна за определено автоимунно заболяване. За съжаление, не съществува единично изследване, което да може да определи дали страдате от автоимунно заболяване. Вместо това лекарите са принудени да извличатподсказваща информация от анамнезата, симптомите, физикалните прегледи, лабораторните изследвания (най - често кръвни), резултатите от рентгеновите снимки и биопсиите. 

Кръвните изследвания за диагностициране на автоимунно заболяване може да включат анализ на:

  • антинуклеарни антитела
  • автоантитела
  • ПКК (пълна кръвна картина) и/или ПКК с диференциално броене
  • С-реактивен протеин (CRP)
  • скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ или утайка)
  • чувствителност/алергия към храни
  • хормонални нива
  • дефицити на микронутриенти
  • органна функция
  • секреторни IgA антитела
Пропускливите черва осигуряват какно отключващия фактор, който кара тялото да призведе автоантитела, така и допълнителния стимул към адаптивната имунна система да атакува - две от трите необходими съставки в "рецептата" за автоимунните заболявания (третата е генетичната податливост).
При някои хора чревната пропускливост се развива бавно - години, дори десетилетия.

Всъщност сме идентифицирали 140 автоимунни заболявания и единствената причина за автоимунитет, за която съществува научен консенсус, е глутенът. Разбира се, има и други отключващи фактори за автоимунните заболявания. Такова заболяване може да се отключи от инфекция. Може да се отключи и от дефицит на няко витамин, особено витамин D. Но глутенът обикновено е основният играч, която винаги присъства.




Въпреки че дефицитът на всички тези минерали ве се асоцира изрично с автоимунните заболявания, достатъчният им прием от храната е важен за здравето:

Бор: борът допринася за костното здраве и играе съществена роля за оползотворяването на витамин D и калция в тялото.

Желязо: желязото е ключов компонент на хемоглобина - белтъка в кръвта, който се свързва с кислорода и го пренася из цялото тяло.

Йод: йодът е съставна част от тироидните хормони, поради което изпълнява най - различни функции в организма. Важен е също за кърменето и има определени роли в имунната система.

Калий: калият е жизненоважен за функционирането на всяка клетка; необходим е за нервната и сърдечната функция, както и за мускулното съкращаване

Калций: освен че участва в строежа на костите, калцият играе съществена роля в много процеси в клетката, както и при секрецията на невротрансмитери и мускулните съкращения - включително биенето на сърцето ви.

Магнезий: клетките се нуждаят от магнезий, за да живеят. Над триста различни ензима в клетките ви имат нужда от него, за да функционират, включително всички, които използват или синтезират АТФ (основната енергийна молекула в една клетка), както и ензимите, които синтезират ДНК и РНК.

Манган: манганът е необходим на ензимите, които защитават организма от свободните радикали и поправят нанесените от тях поражения.

Мед: медта участва в усвояването, съхранението и метаболизма на желязото, а също и в образуването на червените кръвни телца.

Молибден: молибденът е необходим кофактор за ключови ензими, които изпълняват детоксикиращи функции в черния дроб.

Натрий: натрият е необходим за електролитния баланс, за регулиране на кръвното налягане, обема и киселинността на кръвта, за контрола върху преминаването на течностите през клетъчните мембрани, както и за невронната функция.

Селен: селенът е необходим за действието на двайсет и пет до трийсет различни ензима (наречени селенозависими), чиято задача е да предпазват мозка и други тъкани от оксидативно увреждане.

Силиций: силицият е необходим за образуването на съединителните тъкани.

Сяра: сярата се използва широко в биохимичните процеси, компонент е на всички белтъци и е важна за функционирането на много ензими и антиоксидантни молекули. Освен това е решаваща за детоксикиращите функции на черния дроб. 

Фосфор: фосфорът играе роля във всяка метаболитна реакция в организма и е важен за обмяната на мазнините, вълехидратите и белтъчините. 

Хлор: хлоридните йони (единичен хлорен атом с нетен електрически заряд, обусловен от загубата на електрон) са необходими за производството на солна киселина в стомаха и са важни за електролитния баланс.

Хром: хромът е важен за метаболизма на захарите и мазинините.

Цинк: цинкът играе важна роля в почти всички функции на клетката. Поради това е необходим за всяка система в организма, като е от съществено значение и за имунната система. 

Микронутриенти: смята се, че най - различни други минерали, включително злато, арсен, кобалт, никел, стронций, латий, ванадий, телур, и дори флуор, имат функции в организма, въпреки че още не е проучено точно какви са те.





Нещо интересно за храенето:

Основните структурни елементи, от които се нуждае тялото ви, за да се лекува, се откриват в онази част от животното, която съответва на болната част на вашето тяло. Това не означава, че ако страдате от кожно заболяване, трябва да ядете само свински кожички, а по - скоро, че трябва да разберете колко е важно да включите в храненето си видове месо, които са богати на съединителни тъкани (като кожа, но също и кости и обрезки, например бузи).

Зърнените и псевдозърнените храни, бобовите култури, млечните продукти, ядките, семената и представителите на семейство картофови съдържат вещества, които пряко повишават пропускливостта на червата (или увреждат ентероцитите, или като подпомагат отварянето на плътните контакти между тях) или оказват непряко въздействие (като подхранват свръхрастежа на бактериите и гъбичките в тънките черва). Тези вредни вещества включват лектини (и по - конкретно проламини и аглутинини), инхибитори на храносмилателните енцими, сапонини (особено гликоалкалоиди) и фитинова киселина.






Многобройните форми на захарта

Днес захарта е навсякъде. Едва ли ще намерите пакетирана храна, на чийто етикет да не фигурира някакъв вид захар. И почти всички такива продукти са лишени от хранителна стойност. Колкото по - рафинирана и фабрично преработена е една храна, толкова по - малко нутриенти съдържа. А какъв е резултатът, когато добавите захар (както и сол и омега - 6 или трансмазнини) към бедните на нутриенти храни? 
Първо, чрез добавяне на захар, сол и мазнини тези храни са създадени да действат пристрастяващо (за да купувате още, а компаниите, които ги произвеждат, да печелят повече). 
Второ, тъй като тялото ви не получава нужните му нутриенти от тези храни, вие изпитвате силно желание за ядете още и още от тях. Така се създава порочен кръг, който насърчава свръхконсумацията и води до високи нива на кръвната захар и инсулинова резистентност. 
   Аз съм привърженик на връщането към естествените източници на сладост, главно плодовете и дори зеленчуците. Когато плодовете станат вашият десерт, вкусовите ви рецептори бързо ще се приспособят и скоро ще ви се струва, че ядете изкуствен деликатес, въпреки че консумирате храна, богата на антиоксиданти, витамини и минерали.

Една от многобройните форми на захарта са захарните алкохоли.

Захарните алкохоли се усвояват пасивно и (с изключение на еритритола) непълно в червата. Освен това те са ферментируеми захари, което означава, че подхранват чревните бактерии. Всъщност най - често срещаните странични ефекти от консумацията им са тежки стомашно - чревни симптоми като воднисти изпражнения, диария, гадене, подуване, газове и борборигми (къркоренето, което се получава при движението на газовете в червата). Необходимата доза за предизвикване на странични ефекти варира в зависимост от различните захарни алкохоли и индивидуалната чувствителност. Съществуват данни, че захарните алкохоли подхранват непропорционално грам-отрицателните бактерии и може да причинят чревна дисбактериоза, а направено проучване показва, че ксилитолът и манитолът повишават пропускливостта на епителните клетки (в клетъчните култури), като направо отварят плътните контакти. 


Млечните продукти и инсулинът

Млечните продукти, по точно съдържащите се в тях белтъци (сред които най - големият виновник е суроватката), са силно инсулиногенни. Това означава, че макар прясното мляко, неподсладеното кисело мляко, сиренето и други представители на тази група да не съдържат достатъчно захар, за да причинят хипергликемия и последващо постпрандиално възпаление, те все пак предизвикват инсулинова секреция. Всъщност те водят до производството на повече инсулин по две причини. Първо, високият инсулин, дори в отсъствието на повишена кръвна захар, стимулира възпалението. Второ, повишеното ниво на този хормон предизвиква глад и силно желание за сладко. Освен това някои проучвания показват връзка между повишения прием на мляко и развитието на инсулинова резистентност.

Инсулинова чувствителност

Инсулиновата чувствителност варира  според циркадния ритъм (вероятно във връзка с ритъма на един хормон, наречен адипонектин, който се секретира от мастните клетки) - най - ниска е към края на деня. Следователно, ако изядете голямо количество въглехидрати вечер (приблизително през последните два часа от деня ви, ако приемем, че имате нормален график на съня и спите достатъчно), кръвната ви захар се повишава много повече, отколкото същото ястие би я повишило по - рано през деня.
Грижата за циркадния ритъм е много важна за поддържането на редица функции - той е основен фактор за качествения сън, който сам по себе си е решаващ за оздравяването.

Интересна информация за кортизола:

Редица фактори освен психологическия стрес могат да повлияят върху кортизола. За тях също трябва да бъдат взети мерки - те включват:
  • консумация на алкохол
  • консумация на кофеин
  • недостатъчен сън
  • интензивни или продължителни физически натоварвания
  • ниски нива на естроген (например постменопауза)
  • недохранване
  • прием на мелатонин като хранителна добавка
  • употреба на орални контрацептиви
  • затлъстяване
  • значително ограничаване на приеманите калории (така наречения фастинг)




"Веселият смях и дълъг сън са най - добрите лекарства."

Дори една - единствена безсънна нощ (т.е. 40 часа без сън) причинява възпаление на млади здрави хора, като рязко повишава маркерите на възпалението в кръвта, включително С - реактивния протеин и възпалителните цитокини. Проучвания, в които се изследва не само лишаването от сън, но и възстановяването след ограничаване на продължителността му (с намерението да се наподоби типичната работна седмица, когато някой би могъл да не си доспива  4- 5 часа).

Недостатъчният сън влия значително и върху хормоните на глада и обмяната на веществата. (Спомнете си, че тези хормони, сред които и инсулинът лептинът, грелинът и кортизолът, са важни модулатори на имунната система). Вапример, когато се измерва приемът на храна след лишаване от сън (по четири часа за пет последователни денонощия), хората обикновено яддат значително повече от нормалното. Но не са необходими цели пет пълни денонощия с недостатъчен сън, за да забележим огромни промени в нивата на инсулина, кортизола и лептина. Направено проучване показва, че дори една - единствена нощ с недостатъчно сън причинява инсулинова резистентност при здрави хора. Резултатите от друго проучване сочат, че само една нощ с три часа сън води до по - ниски сутрешни нива на кортизола (когато стойностите му трябва да бъдат най - високи) и повишени сутрешни нива на лептина. Това означава, че само една нощ с недостатъчно часа сън причинява инсулинова резистентност, нарушена регулация на кортизола и повишен лептин.

Що се отнася до регулацията на кръвната захар, положителен ефект върху нивата на инсулин и лептин и чувствителността към тези хормони са имали и хранителните режими само с 10% въглехидрати, и  други с цели 55% въглехидраи, при условие, че източниците им са храни с нисък до среден гликемичен товар. Не забравяйте, че инсулинът е нормален хормон, който има ключови роли в организма, включително да подпомага преобразуването на тиреоидния хормон Т4 (тироксин) в активния хормон Т3 (трийдтиронин). Т3 регулира метаболизма и глюкозната хомеостаза, което е от значение за всички, макар и да е особено важно при хората с хипотиреоидизъм. Всъщност недостатъчното производство на Т3 предизвиква инсулинова резистентност, което може да обяснява факта, че хората, които спазват диета с много ниско съдържание на въглехидрати и високо съдържание на мазнини, често имат висока кръвна захар на гладно. Непредсказуемият елемент тук е приемът на белтъчини.





Полезна информация за МСТ:

Кокосовото и палмовото масло са богати на средноверижни триглицериди (особено кокосовото, което съдържа приблизително 60% средноверижни триглицериди). Тези наситени мастни киселини имат значително по - къси вериги отколкото повечето животински мазнини. Те имат различни ползи за здравето, защото не изискват жлъчни соли за усвояване от тънките черва (тъй като се усвояват пасивно, те навлизат много бързо в кръвния поток и не затрудняват храносмилането дори при хора с отстранен жлъчен мехур). Средноверижните триглицериди се преобразуват бързо в кетонни тела от черния дроб. Това са водно разтворими молекули, които обикновено се произвеждат като междинен или вторичен продукт, когато организмът мобилизира (използа) за енергия мазнините в мастните депа. Кетонните тела (или поне два от трите вида) може да се използват лесно за енергия от всяка клетка и са предпочитаният източник на енергия за мозъка при липса на глюкоза или при наличие на инсулинова резистентност (това е причината хранителните добавки с масло от средноверижни триглицериди  (МСТ) да оказват толкова благотворно влияние при невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер). Освен това кокосовото масло притежава и редица антимикробни свойства, поради което може да се окаже много полезно за хора със свръхрастеж на бактерии или гъбички.

Можете ли да спазвате палео подхода, докато сте бременни или кърмите?

Отговорът е да! Категорично! Няма да се затрудните да си набавите нито един нутриент, от който тялото ви се нуждае, за да осигури необходимите условия за растежа и развитието на вашето бебе. В действителност ще консумирате само най - богатите и полезни вещества храни, които съществуват, а малко хранителни режими ще ви осигурят толкова предимства. Ако страдате от автоименно заболяване, което влезе в ремисия по време на бременността ви, палео подходът може да помогне да намалите силата на пристъпа, след като родите детето ви, или дори напълно да го предотврати. 

Ако страдате от сутрешно гадене, храните, които ще действат най - щадящо на чувствителния ви стомах, ще бъдат бульонът, бананите, ябълковият сос, рибата, добре сготвеното месо, зеленчуците. Джинджифилът има мощно действие против повръщане. Избягвайте ментовият чай, който може дори да отпусне долния езофагеален сфинктер (същото действие може да има и кофеинът, алкохолът, шоколадът, пушенето и ястията с високо съдържание на мазнини). Така киселините, гаденето и повръщането може да се влошат. А белтъчините могат да допринесът за затягането на този сфинктер. За киселини и сутрешно гадене често се препоръчва папая или хранителни добавки с ензими от папая: плодът съдържа протеолитични ензими, които подобряват храносмилането.






Циклично редуване на храните и сезонно хранене

Когато страдате от тежка форма на пропускливи и възпалени или увредени черва, е вероятно да развиете хранителни непоносимости и чувствителности. След като установите и изключите виновниците от менюто си, процесът на озравяване би трябвало да се ускори. Но как да избегнете възникването на нови непоносимости или чувствителности, докато червата ви се възстановяват?
Най - добрата стратегия е така нареченото циклично редуване или ротация на храни. Това означава за определени периоди (обикновено от една до три седмици) да консумирате само дадена подгрупа от позволените в палио подхода храни. Например през първия период източниците ви на белтъчини могат да бъдат сьомга, говеждо, пилешко и стриди. През следващия период може да изберете скумрия, пъстърва, агнешко месо, ему и скариди. През последния период от цикъла белтъчините ви могат да са делфинова риба, свинско, бизонско и миди. В зависимост от това колко разнообразно сте свикнали да се храните, този подход може да се окаже предизвикателство, за което ще трябва да се подготвите. Обикновено е от полза да съставите подробни списъци с "позволените" през всеки период от цикъла видове месо, морски дарове, зеленчуци и плодове. 
Друг вариант е да се храните сезонно. Това се отнася най - вече за плодовете и зеленчуците, затова тази стратегия може да се съчетае с циклично редуване на белтъчните храни. Това ще рече, че единствените плодове и зеленчуци, които ще купувате, ще бъдат според климата на мястото, където живеете. Например реколтата от ягоди и аспержи обикновено се прибира в края на пролетта, прасковите и черешите - през лятото, ябълките - през есента, а цитрусовите плодове и кръстоцветните зеленчуци като къдраво и брюкселско зеле - през зимата. Можете лесно да се храните сезонно и да консумирате най - качествената продукция, като пазарувате основно от местни ферми и фермерски пазари.






Материалите в тази статия са взаимствани от книгата "Автоимунен палео протокол".

Ако тази публикация ви е харесала, споделете я в социалните мрежи и се абонирайте за новите статии в блога. Последвайте ме в Instagram или Facebook чрез бутоните по - долу. В Instagram всекидневно споделям идеи за храна в story.

Instagram profile

Facebook page

понеделник, 22 октомври 2018 г.

КНИГИ : Причините да останеш жив, Мат Хейг



Ще започна ревюто на книгата с това, че всеки човек е режисьор на собствения си живот. Това дали ще живеем в щастие или депресия, го избираме ние и само ние.

В книгата си „Причините да останеш жив“, Мат Хейг, ни показва как може да преодолеем депресията, как да живеем в радост  и щастие.
       Скръбта и нещастието болят, депресират ни. Карат ни да мислим, че не може да ги избегнем, но дали е така?! Всъщност, депресията е неотменна част от процеса на личностното ни израстване, тя е необходима за съзряването ни, което от своя страна ни помага да извървим пътя си. И да, депресията може и да помага. Както пише Мат Хейг :

„За да почувстваш чудото на живота, трябва да чувстваш и ужаса му.“

Тук бих добавила, че точно това чувство ни кара да ценим живота си, времето; повече, и повече. Защото в крайна сметка, депресията може само да ни отнеме времето, възможността да се усмихваме, да обичаме, да живеем живота, който искаме.

В повечето случаи, депресираните хора се затварят в себе си:

„Когато си депресиран и разтревожен, зоната ти на комфорт обикновено се свива от размерите на целия свят до размерите на едно легло.“

Сякаш с това хората отричат действителността, живеят в измислен свят, където това което ги е депресирало се просмуква в тях все повече и повече. Но депресията няма да приключи със затварянето в себе си. Напротив, дори би се увеличила.
Мат Хейг пише:

„Това, което не те убива, много често те прави по – слаб. Това, което не те убие, може да те остави да куцаш до края на живота си.“

Да, така е. Но да не забравяме, че има хора, които имат нужда от обичта ни, от присъствието ни, а това от своя страна води до страданието на точно тези хора, които имат нужда от нас. Получава се нещо като верижна реакция. Един страда и е депресиран, а покрай него и близките му, защото искат той да е щастлив и да се измъкне от този „капан“ – депресията. Измъкване има :

„Всичко минава. След болката идва радост – топлината топи леда.“

Това, което помага да преодолеем депресията в повечето случаи не са хората около нас, а нещо съвсем друго. Нещо, което доста често остава недооценено и това е времето. Времето, помага винаги. Дори, когато мислим, че изход няма. Времето – то е най – голямото ни богатство.

„Е, тогава не се тревожи, че времето минава. Един ден може да съдържа цяла безкрайност.“

Един ден може да промени хиляда животи. Поглеждаме назад и си даваме сметка за трудностите, които сме преодолели и които са ни докарали до депресия. Поглеждаме напред и се изпълваме с увереност, че сме в състояние да извървим най – важния от пътищата – този, който води към щастието, пътя в който има цел. Но, за да промени този един ден живота ни, трябва да :  
„Прилепи ухо до душата си и я слушай внимателно.“ 

Само тогава всичко би придобило коренно различен смисъл, би променило живота ни.

 „Представете си, че цялото време, което имахме, бе затворено в бутилка, като вино, и ни бе подадено. Как щяхме да направим така, че бутилката да издържи по – дълго? Като отпиваме бавно, оценявайки вкуса, или на големи глътки.“

Мат Хейг ни подтиква да ценим живота си. Да ценим времето си. Да ценим близките си. Да ценим себе си. Но и да не забравяме, че ние сме главни герои в живота си. Да, главни, но не и единствени. Ако бяхме единствени, животът нямаше да е живот. Депресията е онова, което ни кара да се чувстваме единствени, което ни затваря в нас, което ни кара да мислим, че съществуваме само и единствено ние.

Причините да останеш жив са много, една от които е:

„Искам, в колкото се може по – голяма част от времето през това наше съществуване тип „я си мигнал, я си го изпуснал“, да почувствам всичко, което може да се почувства.“

Това всичко, крие в себе си милиард и едно неща. Всичко, обхваща всичко. Не го изпускайте. А дали ще го почувствате, зависи от това какво ще направите с времето си – тук и сега.


"Мат Хейг е световноизвестен автор на романи за възрастни и деца. Книгите му са преведени на трийсет езика. "Причините да останеш жив" е първата му нехудожествена творба, която още с издаването си добива популярността на истински бестселър. На български е издаден романът му "Кланът Радли", номиниран за медала "Каргеги", по който Алфонсо Куарон снима филм."


неделя, 3 юни 2018 г.

КНИГИ: Летящата планета, Александър Ненов

Замисляли ли сте се за бъдещето и какъв би бил животът ни след години? 
Романът "Летящата планета" на Александър Ненов ще ви накара да го направите, само след няколко прочетени страници.
Той е от онези романи, които се четат за часове, но пък имат трайно и силно въздействие върху нас. 

"Летящата планета" е първата художествена книга на Александър Ненов. Той е онлайн предприемач и консултант. Останалите му книги са "На един клик разстояние", "Как да печелим от интернет" и "Интернет безопасност". Заглавията им звучат обещаващо и определено ще ги потърся, за да прочета и тях. 

В книгата си "Летящата планета" е вложил много време и много мисъл, което я е направило това, което виждаме и имаме възможността да прочетем. 

Самата книга "Летящата планета" е като сценарии за бъдещето, което ни очаква. 
Книгата ни кара да се замислим дали познаваме света в който живеем, както и всичко свързано с неговото развитие в настоящето и бъдещето. 

Идеята на книгата е да се замислим за нетолкова далечното бъдеще, но в същото време не ни оставя да се откъснем от настоящето. 
Често се мисля за това, защото при практикуването на йога имам време да остана на саме с мислите си. Тогава мисля за какви ли не и все различни теми. Бъдещето на човека и бъдещето на планетата ни е в ръцете на всеки един от нас. 

Едно бъдеще без технологии, мислите ли че е възможно на Земята?!
Всички тези технологии, които ни заобикалят само изтощават нашата планета, а до една голяма степен и нашите тела. 
Една от най - често употребяваните технологии от човека е телефона. С него прекарваме ежедневно толкова много време. Замисляли ли сте се за това? 
Ако прекарвахме дори на половина от времето, прекарано на телефона, с мислите си, с идеите си, тогава светът щеше да бъде по - различен ... по - хубав, може би?! 

Бъдещето, което ни описва Александър Ненов, не е най - светлото и прекрасно, което повечето хора може би очакват с трепет. Но това, което ни очаква е в нашите ръце. Не го забравяйте!  С каквито и беди да съм се сблъсквала в живота си, отговорът е бил винаги един и същ: "Не спирай!". Не спирайте да мечтаете, да действате, да живеете, да бъдете!

Освен за бъдещето, тази книга е и за любовта. 
„Любовта за нашата цивилизация е нещо фундаментално.Тя е двигателят на всичко, което някога сме правили, и единственият смисъл да функционираме.”
Готовността да прочетеш истината в една книга, да я "чуеш" и осмислиш, означава да поемеш отговорност за грешките си. Всички ние сме допускали грешки по отношение на грижите ни за планетата, за околните, за животните. Тук и сега е моментът да проявим отговорност за тях, да проявим обич и благодарност. 
Мислете първо за планетата, след това за останалите жители на нашата планета, а накрая и за себе си! Дарявайте любов, за да получавате такава! 







вторник, 27 февруари 2018 г.

КНИГИ : Треска за лалета , Дебора Могак

"Жените са странни същества с такива причудливи дребни прищевки. Колко са сложни в сравнение с мъжете. Те са като кутийка ребус - трябва да натиснеш тук, да завъртиш ключа там и чак тогава можеш да отключиш тайната им."






Годината е 1636 - а и Амстердам процъфтява. Търговията кипи, високи къщи се оглеждат в каналите на космополитния град, а кораби носят стоки от екзотични земи. Но странна треска е обзела иначе сдържаните холандци. Тя ги кара да залагат цялото си състояние и да копнеят за огромни богатства. Градът е започнал да търгува с лалета и цените на най - редките сортове са скочили до небесата.


"Просто торба с лук - така изглеждат. За тях Ян беше платил толкова, колкото изкарва с работата си за една година, ако има късмет. Колко семпли изглеждат. И въпреки това са по - ценни от бижута, от картини, от злато."

Друга треска обаче обзема художника Ян ван Лоос. За първи път в живота си той е наистина влюбен, но за нещастие - в омъжена жена. Богатият търговец Корнелис Сандвоорт го е наел да направи портрет на семейството му, но Ян не може да свали очите си от неговата съпруга.

Самата тя копнее за живот, напълно различен от този на послушна домакиня, омъжена за праведен калвинист. В лицето на Ян тя открива прозорец към един нов свят на цветове и усещания, които дотогава са й били забранявани. След поредица от необмислени решения София и художникът се оплитат в мрежа от лъжи, която заплашва да ги погълне напълно.

Тази "мрежа от лъжи", въвлича и невинни хора като Мария, прислужницата в семейство Сандвоорт. Личното щастие на Мария а кара да се вглъбява в собсвения си свят. Мария и София са на една и съща възраст - двадесет и четири години. Всяка от тях е различна и в същото време, благодарение на лъжите на София, живеещи и действащи еднакво - с лъжа! 

Бащата на София бил печатар, който е починал твърде млад и оставил след себе си много дългове. Именно и затова омъжили София за богаташ, въпреки че тя не била влюбена в него. 


"Човек трябва да оцелява, а това винаги си има цена, която трябва да бъде платена."

С историята "Треска за лалета", британката Дебора Могак ни показва, че човек не може да избяга от съдбата си. Ние трябва да преживяваме удоволствието или болката, поднесени ни от съдбата, друг път няма. Ако трябва сме щастливи, ние ще бъдем щастливи. Ако трябва да сме нещастни, то ще бъдем нещастни. Така и София не може да избяга от своята съдба. Щастието, изградено от лъжи, трае колкото една бременност. Истинската бременност на Мария, и фалшивата такава на София.  

Живота ни може да се стече положително или отрицателно, възвишено или унизително. Или иначе казано "Каквото си посял, това ще пожънеш!". София преминава през всички тези състояния в живота си ... Докато накрая се оказва мъртва, а може би не?! 

Щастието в брака зависи от любовта, верността, честността, предаността към истината, чистотата и желанието взаимно да се извисяваме духовно, мисловно и по всякакъв начин. Уви, точно защото София не е човек, смятащ брака си с Корнелис за нещо свято и истиско ... я тласка към авантюра с художника Ян.

"Треска за лалета" е история за предателство и изкупление, за любов и страст, за преследване на щастието, за изкуството и копнежа на красотата и безсмъртието. 

Имате ли нужда да избягате за кратко в един красив и далечен свят. Прекрасната "Треска за лалета" на Дебора Могак може да ви помогне.
New Your Post

За писателката: 

Британката Дебора Могак е писател и сценарист. Автор е на 18 романа и 2 сборника с разкази. Номинирана е за Наградата на Британската филмова академия за адаптирания сценарий на филма "Гордост и предрасъдъци" от 2005 г.

Нейният роман "Най - екзотичният хотел "Мариголд" послужи за вдъхновение за създаването на едноименната комедия с Джуди Денч, номинирана за две награди "Златен глобус". Много от книгите на Могак са послужили като сценарии за минисериали, а "Треска за лалета" е вторият й роман, който се адаптира за фирм на големия екран.

Моето мнение за писателката е, че пише увлекателно и с подробности към детайлите. По този начин ни пренася в един различен свят, този на историята. Кара ни да се чувстваме все едно сме част от нея и не можем да я напуснем до самият край. 
Тя умело ни показва, че в живота има моменти в които или потъваш или изплуваш, и нищо друго няма значение. 



сряда, 7 февруари 2018 г.

КНИГИ: "Яжте мръсно" , Джош Акс

Сигурно много от вас се възмущават на заглавието "Яжте мръсно". Но в книгата не става дума за това да си хапваме пръст, кал и какво ли още не. В зависимост от това кой какво си представя пред мръсно. 

Книгата е в списъка ми с книги от много, много време насам, но все не стигах до нея. Всъщност списъкът ми постоянно нараства и това също е една от причините за бавното четене. 

От книгата научих много интересни неща, които не знаех. Беше ми много полезна и си мисля, че и на вас би ви била полезна. 
Постарах се да извадя едни от най - интересните цитати от които да добиете представа за какво се пише в нея и да си направите преценка дали да прочетете. 

Д-р Джош Акс е специалист по натуропатия и клинично хранене. Той пише статии и книги, изнася лекции и провежда семинари за здравословното хранене. Няма много информация относно биографията му, затова не пиша за нея. Това е сайта му, където може да прочетете повече полезна информация, да откриете интересни рецепти или просто да се вдъхновите да живеете здравословно. 

Книгата се чете леко, въпреки че е научна. Не е така натоварваща, като повечето от подобен тип. Исках да го отбележа, защото съм прочела доста книги от подобна тематика и някои от тях се четяха доста, доста трудно и тегаво. 

"Яжте мръсно" завършва с раздел с полезни рецепти. Вече изпробвах няколко от тях, като един кулинарен ентусиаст и мога да споделя впечатлението си. Интересни, различни и здравословни като съставки и вкусове.  





А сега ви представям малка част от книгата, която смятам за много полезна.



Чревната пропускливост обикновено започва с възпаление, което с времето прераства в малабсорбация на хранителните вещества и свръхчувствителност към храни и химикали.


Тъжната истина е, че понякога автоимунните заболявания започват на изключително ранна възраст. Скорошни проучвания показват, че приемат на антибиотици през първите 2 - 3 години от живота може завинаги да препрограмират имунната система.

Какви са възможните симптоми 
при автоимунните заболявания

Автоимунните заболявания невинаги се появяват с гръм и трясък. Много хора развиват такива болести, без да подозират, че нещо не е наред. Може да минат около 5 години, преди да се постави диагноза.Обикновено пациентът се е консултирал с 6 до 10 лекари, преди автоимунното заболяване да бъде разпознато. Това до голяма степен се дължи на разнообразните и неспицифични симптоми. Ето част от обичайните признаци на автоимунните заболявания:
  • свързани с мозъка и психиката, като главоболие, тревожност, замаяност и дефицит на вниманието;
  • червени подутини по лицето, като акне и розацея. Други кожни заболявания, като екзема, псориазис и дерматит, водят до лющене на кожата; 
  • свързани със синусите, устата и белите дробове, като алергии, астма, сухота в устата и чести настинки;
  • нарушения на щитовидната жлеза, причиняващи умора или хиперактивност, необяснимо напълняване или отслабване и общо неразположение или тревожност, които могат да се дължат на болестта на Хашимото /понижена щитовидна функция/ или базедова болест /повишена щитовидна функция/;
  • скованост или болки в ставите може да са признак на ревматоиден артрит или фибромиалгия;
  • болки и слабост в мускулите или симптоми на анемия или недостиг на витамин В12, от които се чувствате изтощени;
  • претоварнането на надбъбречните жлези може да ви кара да се чувствате едновременно превъзбудени и отпаднали или просто преуморени;
  • проблемите със стомашно - чревния тракт може да са признак за възпалително чревно заболяване. Стомашни спазми, газове, подуване, диария, и/или запек са симптоми на пропускливи черва - и не след дълго може да се развие едно или повече автоимунни заболявания. 


Ако искаме да овладеем епидемията на чревната пропускливост и бума на автоимунни заболявания по целия свят, повече от всичко друго трябва да правим едно - да ядем повече мръсно.
Ако премахнем от организма си водата, ще остане предимно мръсотия, изградена от шейсет от най - разпространените елементи в земната кора. Тази идея всъщност е стара колкото света. Представата за човека като създаден от калта е в основата на много от най - разпространените религии, например християнството, юдаизма и исляма. В "Битие" 2.7 от Библията се казва: "И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човека жива душа.
Единственият начин да съжителстваме в мир и хармония с микробите, които ни заобикалят , е просто да спрем да воюваме с тях и да ядем мръсно.
Храната, която консумираме, въздейства на здравето ни не само на клетъчно ниво, но и на качеството ни на живот: на общото ни състояние, на енергията, силата и представянето ни.


Защитници на червата : лечебните храни 


  • Костния бульон може да преобрази здравето ви. Той и колагеновият протеин на прах съдържат аминокиселини, като пролин, глицин и глутамин, които спомагат за възстановяването на чревната лигавица. Костният бульон изобилства от минерали - калций, магнезий, фосфор, силикон, сяра - в лесноусвоими за организма форми;
  • Ферментиралите зеленчуци имат висок хранителен профил, защото веществата в тях са по - лесно усвоими и едновременно с това водят до възстановяване на бактериалното разнообразие в червата;
  • Кокосовите продукти са с високо съдържание на лауринова киселина, която унищожава патогени, като вредни бактерии и гъбички;
  • Ферментиралите млечни продукти /кисело мляко и кефир/ ви снабдяват с полезни бактерии, които възвръщат баланса на чревната флора;
  • Сготвените зеленчуци се смилат по - лесно от суровите и са пълни с витамини, минерали и антиоксиданти;
  • Органично месо и риба, като риба и телешко от пасищни животни, имат високо съдържание на мазнини омега - 3 и протеини, които спомагат за ограничаването на възпаленията и за производство на здрави клетки. 


Телешкият колаген е с най - високо съдържание на колаген тип 1 и 3 и помага за здрава кожа, коса и нокти. Пилешкият включва тип 2, съдържащ се в хрущялите ни, и е особено полезен за червата и ставите ни. Рибният колаген е може би най - предпочитаният от всички, тъй като помага на тялото ни да произвежда собствен колаген и повишава нивата на колаген тип 1, съдържащ се в тъканите ни.          Когато си приготвяте  костен бульон, заедно с кокалите слагайте месо и мазнини от животни, хранени екологично чисто и отглеждани на свобода, стига това да е възможно. За излекуването и възстановяването на лигавицата при чревна пропускливост обикновено препоръчвам да се пият 1 - 2 чаши костен бульон дневно и да се взима хранителна добавка с колаген и от трите типа /1,2 и 3/. 

Надявам се, че статията е била полезна за вас. Научили сте нещо ново и сте обогатили знанията си. Ако е така, споделете статията, за да достигне до повече хора! 



сряда, 13 декември 2017 г.

КНИГИ : Сол при солта, Рута Сепетис

Книгата ми хареса много, щом отделям място за нея в тази категория. 
Нали ви написах, че тук ще споделям само книги, които си заслужват. Тази е една от тях. 
Прочетох я много бързо, защото е увлекателна и се чете лесно. А и е само 390 страници - точно две приятни вечери, прекарани с нея!
Историята е трогателна, потресаваща и оставяща ни без думи. Бях много въодушевена като я прочетох, та исках да разкажа на повече хора за нея, но уви, съвпадна със заминаването ни в Копенхаген и не остана време. А от тогава насам прочетох вече четири книги. Казах ви аз, че много чета. Колкото много готвя, толкова много и чета. 

В книгата се разказва за голяма морска катастрофа, която е взела шест пъти повече жертви от Титаник. Много, нали? Катастрофа, случила се в самия край на Втората световна война. Тук, както и при "Ние, удавниците", има много болка и кораби. Някак си двете книги се доближават много заради войната, корабите, болката. Не съм писала за книгата "Ние, удавниците", но ви препоръчвам да я прочетете, защото определено ще ви хареса много.  


„Потъването на „Вилхелм Густлоф“ е най-голямото морско бедствие, но въпреки всичко светът все още не знае нищо за него.Често се чудя дали това някога ще се промени, или трагедията ще се превърне в поредната погълната от войната тайна.“

На кораба "Вилхелм Густлоф" е имало близо 9 000 души, около 5 000 от които са били деца. Много жалко и трудно за възприемане, поне за мен. Болката е нещото, което те кара да "трепериш" от страх и в същото време те кара да мислиш, че в живота има и такива моменти. Имало е преди, има и сега! Ще има и занапред! Благодарение на Рута Сепетис тази потресаваща история достига до нас, читателите. Пиша "до нас, читателите", защото ако не си прочел книгата, едва ли някога ще разбереш, че се е случило нещо подобно в миналото. Затова е хубаво да четем, защото научаваме нови и нови неща - понякога добри, друг път лоши. 

Рута Сепетис е международно признат автор на историческа фантастика, публикувана в над 50 страни и на 36 езика. Нейните романи са международни бестселъци. Нейният роман "Сол при солта" е бестселър от Ню Йорк Таймс и носител на медал Карнеги. 

Рута Сепетис е дъщеря на литовски бежанец. Родена е в Мичиган и е отгледана в семейство на хора на изкуството - художници, читатели и любители на музиката. 



Анотация

Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни.
Всеки от тях – роден в различна страна. Всеки от тях – преследван от трагедия, лъжи и война.
Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф – кораб, който обещава спасение и свобода.
Но не всички обещания могат да бъдат спазени.

Най-забележителна книга на 2016 New York Times

Най-добра книга на 2016 Amazon
Най-добра книга на 2016 Goodreads, YA Fiction
Най-добра книга на 2016 Publishers Weekly
Смразяваща… могъща… обсебваща. Washington Post
Съкровена, изключителна, изпипана до съвършенство… брилянтна. Shelf Awareness

Бяхме невероятна група – влюбено бременно момиче, добродушен обущар, осиротяло момченце, сляпо момиче и жена гигант, която непрекъснато се оплакваше, че всички й пречат, а всъщност заемаше най-много място в сравнение с всички останали. И аз – самотно момиче, което тъгуваше за семейството си и се молеше да получи втори шанс.

Бяхме непознати, докато не се превърнахме в семейство.
А посланието към нашето семейство беше ясно.
Бягайте за живота си.


Вилхелм Густлоф е немски военно-транспортен кораб, който отплава на 30 януари 1945 в изпълнение на операция Ханибал – евакуация на немски войници и цивилни по време на настъплението на Червената армия. Според немските архивисти този ден на борда си корабът е качил 10 582 пасажери при капацитет от 1900. Половината от тях са били деца.

Скоро след отплаването Вилхелм Густлоф е забелязан от съветска подводница и е торпилиран, оставяйки хората на борда в ледените води на Балтийско море.

Според оценките жертвите наброяват 9343 души, което превръща потъването на кораба в най-голямата трагедия в историята на корабоплаването.

Анотация на книгата, адаптирана от тук!

Цитати, които ми направиха впечатление:

"Преди шест години, в деня, в който си замина нашият щъркел, мама също си замина. Тя почина, докато раждаше бебето, което щеше да бъде моят по - малък брат."

"Гърлото ми се сви. Преглътнах и си напомних, ме тя всъщност не си е отишла. Усещах я сред дърветата. Усещах докосването й и чувах гласа й в листата. Ето защо говорех на дърветата, докато вървях. Надявах се клоните им да занесат думите ми на мама, да й кажат какво съм направила и най - вече да й предадат, че ще се опитам да бъда храбра."


"Когато загубеше честта си, човек губеше всичко."


"Да, животът може да бъде самотен за изключителния човек, скъпа. Ето защо аз ще изградя гнездото си и ще го застеля вместо с пера с мисли за теб."


"Йоана все още имаше майка. Крепеше я надеждата да се събере отново с майка си. Беше готова да се бие с дракони, за да стигне до нея. Майката означаваше опора. Майката означаваше утеха. Майката означаваше дом. Момиче, което беше загубило майка си, изведнъж се превръщаше в малка лодка, плаваща в сърдит океан. Някой лодки накрая стигаха до брега. А други, както в моя случай, сякаш все повече и повече се отдалечаваха от него."


"-Колко искате за детето? Няма да ми разрешат да замина, ако нямам дете.

Мускулите на крачетата на безпризорното момченце се стегнаха върху раменете ми.
- То не се продава - отвърнах.
- Всеки има цена - заяви жената.
- Но очевидно не всеки има душа - сопна й се поетът и замаха с бастуна към нея. - Отдръпни се от детето."

И ви черпя с крем от мляко, тахан, банани и черен сусам! 



Надявам се ревюто на книгата "Сол при солта" ви е допаднало. Ако е така, споделете публикацията, за да достигне до повече хора!

петък, 1 декември 2017 г.

КНИГИ : Бьорнстад , Фредрик Бакман

Фредрик Бакман - едно име, писател, носещ хиляди емоции, размисли, загадъчност!

Карл Фредрик Бакман е роден на втори юни 1981 годинина  в Стокхолм, Швеция. Започва да учи история на религията, но прекъсва и работи като келнер в ресторант и шофьор на мотокар в склад. 

През 2006 година "Хелсингбори Дагблад" променя концепцията си в таблоид той кандидатства в него и е нает като колумнист. 
През 2007 година е нает от новинарския сайт "Муур магазин" , а година по - късно преминава на свободна практика. 
В периода 2010 - 2015 година пише за модното мъжко списание "Кафе".
През 2009 година се жени за Неда Шафти и има две деца. Фредрик Бакман живее със семейството си в Солна, предградие на Стокхолм.
През 2012 година започва да пише за вестник "Метро".
През 2012 година е издаден първият му роман „Човек на име Уве“. Той бързо става бестселър, като само в родината му са продадени над 400 000 екземпляра. 
През 2013 година е публикуван и другият му успешен роман „Баба праща поздрави и се извинява“.
През 2013 година е публикуван и другият му успешен роман „Баба праща поздрави и се извинява“.
През 2015 година романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Зозан Акгюн и Тобиас Алмборг.


Произведенията на писателя са преведени на над двадесет и пет езика по света. 

Тази информация е адаптирана от тук!

Фредрик Бакман е автор на дълбоко човешки романи. Всяка негова творба е внимателно и деликатно написана и ни въвежда в емоционалните светове на хора, които иначе навярно бихме подминали в реалния живот.
"Бьорнстад" е неговият неоспорим шедьовър. 

из " New York Journal of Books"





"Бьорнстад" е голям роман за малко място с красиви мечти, както и за ужасните неща, които правим понякога, за да успеем. Той е сага за спорта и семейството и за това до къде сме готови да стигнем, за да запазим децата си. И за смелостта, която е нужна, за да се изправиш срещу всичко, за което си мечтал - и да кажеш истината, независимо от последствията. Независимо от последствията. 

Какво означава един отбор за малък град насред гората?
Какво означава спортът за едно семейство?
Какво означава един - единствен мач за хора, които се борят за оцеляването си?
Всичко.
Означава чисто и просто всичко.
"Бьорнстад" е първата част от поредицата книги за едно малко място с големи мечти. В романа се разказва за безсмъртното приятелство на петнайсетгодишни момичета и за седемнайсетгодишни момчета, които играят хокей и носят цял един град на раменете си, както и за ужасните неща, които правим понякога, за да успеем. 
Разказва се за Петер, който се връща у дома след края на кариерата си като професионален хокеист, за да изгради един модерен клуб, и за Мира, която жертва адвокатската си кариера, за да заживее в гората с мъж и деца. Това е сага за спорта и семейството и за това докъде сме готови да стигнем, за да предпазим децата си.

из анотация за книгата


Потапяш се в книгата и забравяш за времето! 📖 До последната глава си мислех, че ще се завърши по друг начин, но Бакман винаги, винаги изненадва! Книга, също толкова стойностна като останалите му книги! Засягаща нещо от живота, което се случва и днес! Нещо, което не се разбира, нещо, което ... е ужасно и носещо болка ... нещо, което никоя жена НЕ трябва да преживява... белязващо и втрещяващо! Силна книга! Много силна и в същото време тъжна, защото такива неща се случват ... Такава болка се изживява, но не и преживява ... Книга, която те кара да стоиш и мислиш, мислиш, мислиш ...

Това е книга за успеха и болката. Болката с която се налага да се сблъскваме през целия си живот, под една или друга форма, която проверява и закалява характерите ни. Същото се случва и с Мая в книгата. Застанала с пушка в ръка срещу Кевин, тя "В този миг ще има цялата власт, но ще го остави да си отиде. Не прощава, не помилва, просто го пощадява. И той винаги ще го знае. А Мая винаги ще знае, че той продължава, дори след десет години, да спи на светната лампа."
Мая показва, че ние сме такива, каквито сме, заради хората, които познаваме, на които прощаваме или се възхищаваме. Тя застава срещу бедата, която я сполетява и не желае да избяга от Бьорнстад. В крайна сметка, проблемите се появяват, за да бъдат решени, а не за да се страхуваме от тях. Тя прави добро напук на злото, което й е сторено. Тя прави добро! А ти какво правиш? Кара ни да се замисляме ... Показва ни, че трябва да сме добри винаги, дори когато не са били добри с нас! 




Защо прочетох книгата?

Защото, Бакман ми е любим автор. Чела съм всичките му книги, дори съм ги препрочитала. И всеки път научавам нещо ново, впечатлява ме нещо различно. Препрочитането е като готвенето на една храна - всеки път я готвиш по един и същи начин, с едни и същи продукти, но винаги се получава различен вкус. 


Няколко цитата от книгата, които ми направиха силно впечатление: 

"Ти ме издигаш в облаците, когато имам нужда от това, и ме сваляш на земята, когато го заслужавам."

"Но какво, по дяволите, е животът?"


"можеш да обичаш нещо, без да обичаш всичко, свързано с него"


"Любовта, която родителите изпитват към децата си, е особена. Обичта ни към всички други хора има начало, но не и тази към децата. Тях ги обичаме вечно, обичали сме ги още преди да съществуват."


"Да бъдеш родител, означава вечно да се чувстваш като твърде малко одеяло. Колкото и да се опитваш да завиеш всички, все на някого ще му е студено."


"А успехът изисква от нас да пренебрегнем собственото си его."


"кого би спасил? Ако можеше да избереш само няколко души? Кого би извадил най - напред от ледената вода, ако местата в спасителната лодка са ограничени? Семейството си."






След няколко часово среднощно писане те оставям, скъпи читательо, за да се подготвя за път. Защото път ме чака, за който ще ти разкажа в някоя от последващите публикации. И аз ще полетя като балона ... Високо, високо, високо!