петък, 4 септември 2020 г.

Овесено брауни със сини сливи и шоколадов мус

 



Продукти:

70 грама овесено брашно Ecosem

40 грама кокосово масло

100 грама кокосова захар

40 грама брашно от рожков

10 грама бакпулвер

10 милилитра бадемова есенция

4-5 броя сини сливи

3 белтъка

1 яйце

за отгоре при печенето : 

2 супени лъжици кокосова захар

четвъртък, 3 септември 2020 г.

Автоимунен палео протокол

От много време се каня да прочета книгата "Автоимунен палео протокол", може би година, но ето, че най - накрая я прочетох. За мен тази книга е като библия, както бях написала в instagram стори, когато я четох. 






Ако и вие като мен се интересувате от книги на тема здравословно хранене, спорт, здравословни проблеми и всичко свързано със здравословното хранене и начин на живот, чувствайте се поканени да ме последвате в instagram, където споделям информация от книги, статии и прочие, която смятам за ценна и важна за поддържане на здравословен начин на живот и хранене.

Та, да се върнем на книгата "Автоимунен палео протокол". От над една година се интересувам от палео подходът, защото майка ми е диагностицирана с две автоимунни заболявания, както неведнъж съм писала и споменавала. От тогава темата за автоимунните заболявания е постоянно в мислите ми. 

Книгата "Автоимунен палео протокол" е като енциклопедия от страниците на която можете да научите толкова, толкова много. Дава отговори, кара ни да мислим и да се съсредоточим върху здравето си и причините, които предизвикват заболявания. 

Не мога да цитирам цялата книга, но се опитах да извадя ценна информация, която дава отговори на важни въпроси. Това, което споделям с вас е крайно недостатъчно. Книгата трябва да се прочете от всеки човек, дори да не е болен от автоимунно заболяване. 

Позволявам си да споделя това видео на издателство "Вдъхновения" :





Има над сто доказани автоимунни заболявания и много други, за които се подозира, че имат автоимунен произход. Симптомите са най - разнообразни - омаломощаващата болка в гърба при антиколозиращия спондилит през загубата на контрол над тялото при множествена склероза до сърбящата зачервена и лющеща се кожа при псориазиса. Но първопричината за всички атоимунни заболявания е една: нашата имунна система, от която очакваме да ни защитава от микроозганизмите нашественици, се обръща срещу нас и атакува собствените си клетки. Кое ще бъде автоимунното заболяване и какви ще бъдат симптомите му, се определя от това срещу кои клетки или белтъци е насочена атаката.
По - голямата част от автоимунните заболявания са хронични, а това е водещата причина за смъртността и инвалидността в Съединените щати.

Автоимунните заболявания се причиняват от "предателство" на имунната система. Изследователите в областта на медицината все още не разбират напълно защо или как хората развиват автоимунни заболявания, но известните досега данни сочат, че има три ключови фактора:
  1. генетична податливост
  2. инфекции, отключващи фактори от околната среда или лош късмет
  3. хранене и начин на живот
Средствата ни на въздействие върху първите два фактора са много ограничени, но за разлика от тях имаме огромно влияние върху това с какво се храним и как живеем. Както ще се убедите, факторите от начина на хранене и начина на живот (като сън, физическа активност и контрол на стреса) оказват влияние за възникването на автоимунни заболявания.





Как се диагностицират автоимунните заболявания?

Тъй като автоимунните заболявания все още не се разглеждат като група, няма лекари, които да специализират в тази област. Вместо това пациентите трябва да се обръщат към отделни специалисти в зависимост от засегнатите органи и системи. 
По правило автоимунните заболявания се диагностицират трудно. Много хора се борят със симптоми, обикалят от специалист на специалист и се подлагат на изследване след изследване, но без резултат - поне докато заболяването не прогресира до фаза, когато симптомите са тежки, предвидими и се вписват в картина, характерна за определено автоимунно заболяване. За съжаление, не съществува единично изследване, което да може да определи дали страдате от автоимунно заболяване. Вместо това лекарите са принудени да извличатподсказваща информация от анамнезата, симптомите, физикалните прегледи, лабораторните изследвания (най - често кръвни), резултатите от рентгеновите снимки и биопсиите. 

Кръвните изследвания за диагностициране на автоимунно заболяване може да включат анализ на:

  • антинуклеарни антитела
  • автоантитела
  • ПКК (пълна кръвна картина) и/или ПКК с диференциално броене
  • С-реактивен протеин (CRP)
  • скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ или утайка)
  • чувствителност/алергия към храни
  • хормонални нива
  • дефицити на микронутриенти
  • органна функция
  • секреторни IgA антитела
Пропускливите черва осигуряват какно отключващия фактор, който кара тялото да призведе автоантитела, така и допълнителния стимул към адаптивната имунна система да атакува - две от трите необходими съставки в "рецептата" за автоимунните заболявания (третата е генетичната податливост).
При някои хора чревната пропускливост се развива бавно - години, дори десетилетия.

Всъщност сме идентифицирали 140 автоимунни заболявания и единствената причина за автоимунитет, за която съществува научен консенсус, е глутенът. Разбира се, има и други отключващи фактори за автоимунните заболявания. Такова заболяване може да се отключи от инфекция. Може да се отключи и от дефицит на няко витамин, особено витамин D. Но глутенът обикновено е основният играч, която винаги присъства.




Въпреки че дефицитът на всички тези минерали ве се асоцира изрично с автоимунните заболявания, достатъчният им прием от храната е важен за здравето:

Бор: борът допринася за костното здраве и играе съществена роля за оползотворяването на витамин D и калция в тялото.

Желязо: желязото е ключов компонент на хемоглобина - белтъка в кръвта, който се свързва с кислорода и го пренася из цялото тяло.

Йод: йодът е съставна част от тироидните хормони, поради което изпълнява най - различни функции в организма. Важен е също за кърменето и има определени роли в имунната система.

Калий: калият е жизненоважен за функционирането на всяка клетка; необходим е за нервната и сърдечната функция, както и за мускулното съкращаване

Калций: освен че участва в строежа на костите, калцият играе съществена роля в много процеси в клетката, както и при секрецията на невротрансмитери и мускулните съкращения - включително биенето на сърцето ви.

Магнезий: клетките се нуждаят от магнезий, за да живеят. Над триста различни ензима в клетките ви имат нужда от него, за да функционират, включително всички, които използват или синтезират АТФ (основната енергийна молекула в една клетка), както и ензимите, които синтезират ДНК и РНК.

Манган: манганът е необходим на ензимите, които защитават организма от свободните радикали и поправят нанесените от тях поражения.

Мед: медта участва в усвояването, съхранението и метаболизма на желязото, а също и в образуването на червените кръвни телца.

Молибден: молибденът е необходим кофактор за ключови ензими, които изпълняват детоксикиращи функции в черния дроб.

Натрий: натрият е необходим за електролитния баланс, за регулиране на кръвното налягане, обема и киселинността на кръвта, за контрола върху преминаването на течностите през клетъчните мембрани, както и за невронната функция.

Селен: селенът е необходим за действието на двайсет и пет до трийсет различни ензима (наречени селенозависими), чиято задача е да предпазват мозка и други тъкани от оксидативно увреждане.

Силиций: силицият е необходим за образуването на съединителните тъкани.

Сяра: сярата се използва широко в биохимичните процеси, компонент е на всички белтъци и е важна за функционирането на много ензими и антиоксидантни молекули. Освен това е решаваща за детоксикиращите функции на черния дроб. 

Фосфор: фосфорът играе роля във всяка метаболитна реакция в организма и е важен за обмяната на мазнините, вълехидратите и белтъчините. 

Хлор: хлоридните йони (единичен хлорен атом с нетен електрически заряд, обусловен от загубата на електрон) са необходими за производството на солна киселина в стомаха и са важни за електролитния баланс.

Хром: хромът е важен за метаболизма на захарите и мазинините.

Цинк: цинкът играе важна роля в почти всички функции на клетката. Поради това е необходим за всяка система в организма, като е от съществено значение и за имунната система. 

Микронутриенти: смята се, че най - различни други минерали, включително злато, арсен, кобалт, никел, стронций, латий, ванадий, телур, и дори флуор, имат функции в организма, въпреки че още не е проучено точно какви са те.





Нещо интересно за храенето:

Основните структурни елементи, от които се нуждае тялото ви, за да се лекува, се откриват в онази част от животното, която съответва на болната част на вашето тяло. Това не означава, че ако страдате от кожно заболяване, трябва да ядете само свински кожички, а по - скоро, че трябва да разберете колко е важно да включите в храненето си видове месо, които са богати на съединителни тъкани (като кожа, но също и кости и обрезки, например бузи).

Зърнените и псевдозърнените храни, бобовите култури, млечните продукти, ядките, семената и представителите на семейство картофови съдържат вещества, които пряко повишават пропускливостта на червата (или увреждат ентероцитите, или като подпомагат отварянето на плътните контакти между тях) или оказват непряко въздействие (като подхранват свръхрастежа на бактериите и гъбичките в тънките черва). Тези вредни вещества включват лектини (и по - конкретно проламини и аглутинини), инхибитори на храносмилателните енцими, сапонини (особено гликоалкалоиди) и фитинова киселина.






Многобройните форми на захарта

Днес захарта е навсякъде. Едва ли ще намерите пакетирана храна, на чийто етикет да не фигурира някакъв вид захар. И почти всички такива продукти са лишени от хранителна стойност. Колкото по - рафинирана и фабрично преработена е една храна, толкова по - малко нутриенти съдържа. А какъв е резултатът, когато добавите захар (както и сол и омега - 6 или трансмазнини) към бедните на нутриенти храни? 
Първо, чрез добавяне на захар, сол и мазнини тези храни са създадени да действат пристрастяващо (за да купувате още, а компаниите, които ги произвеждат, да печелят повече). 
Второ, тъй като тялото ви не получава нужните му нутриенти от тези храни, вие изпитвате силно желание за ядете още и още от тях. Така се създава порочен кръг, който насърчава свръхконсумацията и води до високи нива на кръвната захар и инсулинова резистентност. 
   Аз съм привърженик на връщането към естествените източници на сладост, главно плодовете и дори зеленчуците. Когато плодовете станат вашият десерт, вкусовите ви рецептори бързо ще се приспособят и скоро ще ви се струва, че ядете изкуствен деликатес, въпреки че консумирате храна, богата на антиоксиданти, витамини и минерали.

Една от многобройните форми на захарта са захарните алкохоли.

Захарните алкохоли се усвояват пасивно и (с изключение на еритритола) непълно в червата. Освен това те са ферментируеми захари, което означава, че подхранват чревните бактерии. Всъщност най - често срещаните странични ефекти от консумацията им са тежки стомашно - чревни симптоми като воднисти изпражнения, диария, гадене, подуване, газове и борборигми (къркоренето, което се получава при движението на газовете в червата). Необходимата доза за предизвикване на странични ефекти варира в зависимост от различните захарни алкохоли и индивидуалната чувствителност. Съществуват данни, че захарните алкохоли подхранват непропорционално грам-отрицателните бактерии и може да причинят чревна дисбактериоза, а направено проучване показва, че ксилитолът и манитолът повишават пропускливостта на епителните клетки (в клетъчните култури), като направо отварят плътните контакти. 


Млечните продукти и инсулинът

Млечните продукти, по точно съдържащите се в тях белтъци (сред които най - големият виновник е суроватката), са силно инсулиногенни. Това означава, че макар прясното мляко, неподсладеното кисело мляко, сиренето и други представители на тази група да не съдържат достатъчно захар, за да причинят хипергликемия и последващо постпрандиално възпаление, те все пак предизвикват инсулинова секреция. Всъщност те водят до производството на повече инсулин по две причини. Първо, високият инсулин, дори в отсъствието на повишена кръвна захар, стимулира възпалението. Второ, повишеното ниво на този хормон предизвиква глад и силно желание за сладко. Освен това някои проучвания показват връзка между повишения прием на мляко и развитието на инсулинова резистентност.

Инсулинова чувствителност

Инсулиновата чувствителност варира  според циркадния ритъм (вероятно във връзка с ритъма на един хормон, наречен адипонектин, който се секретира от мастните клетки) - най - ниска е към края на деня. Следователно, ако изядете голямо количество въглехидрати вечер (приблизително през последните два часа от деня ви, ако приемем, че имате нормален график на съня и спите достатъчно), кръвната ви захар се повишава много повече, отколкото същото ястие би я повишило по - рано през деня.
Грижата за циркадния ритъм е много важна за поддържането на редица функции - той е основен фактор за качествения сън, който сам по себе си е решаващ за оздравяването.

Интересна информация за кортизола:

Редица фактори освен психологическия стрес могат да повлияят върху кортизола. За тях също трябва да бъдат взети мерки - те включват:
  • консумация на алкохол
  • консумация на кофеин
  • недостатъчен сън
  • интензивни или продължителни физически натоварвания
  • ниски нива на естроген (например постменопауза)
  • недохранване
  • прием на мелатонин като хранителна добавка
  • употреба на орални контрацептиви
  • затлъстяване
  • значително ограничаване на приеманите калории (така наречения фастинг)




"Веселият смях и дълъг сън са най - добрите лекарства."

Дори една - единствена безсънна нощ (т.е. 40 часа без сън) причинява възпаление на млади здрави хора, като рязко повишава маркерите на възпалението в кръвта, включително С - реактивния протеин и възпалителните цитокини. Проучвания, в които се изследва не само лишаването от сън, но и възстановяването след ограничаване на продължителността му (с намерението да се наподоби типичната работна седмица, когато някой би могъл да не си доспива  4- 5 часа).

Недостатъчният сън влия значително и върху хормоните на глада и обмяната на веществата. (Спомнете си, че тези хормони, сред които и инсулинът лептинът, грелинът и кортизолът, са важни модулатори на имунната система). Вапример, когато се измерва приемът на храна след лишаване от сън (по четири часа за пет последователни денонощия), хората обикновено яддат значително повече от нормалното. Но не са необходими цели пет пълни денонощия с недостатъчен сън, за да забележим огромни промени в нивата на инсулина, кортизола и лептина. Направено проучване показва, че дори една - единствена нощ с недостатъчно сън причинява инсулинова резистентност при здрави хора. Резултатите от друго проучване сочат, че само една нощ с три часа сън води до по - ниски сутрешни нива на кортизола (когато стойностите му трябва да бъдат най - високи) и повишени сутрешни нива на лептина. Това означава, че само една нощ с недостатъчно часа сън причинява инсулинова резистентност, нарушена регулация на кортизола и повишен лептин.

Що се отнася до регулацията на кръвната захар, положителен ефект върху нивата на инсулин и лептин и чувствителността към тези хормони са имали и хранителните режими само с 10% въглехидрати, и  други с цели 55% въглехидраи, при условие, че източниците им са храни с нисък до среден гликемичен товар. Не забравяйте, че инсулинът е нормален хормон, който има ключови роли в организма, включително да подпомага преобразуването на тиреоидния хормон Т4 (тироксин) в активния хормон Т3 (трийдтиронин). Т3 регулира метаболизма и глюкозната хомеостаза, което е от значение за всички, макар и да е особено важно при хората с хипотиреоидизъм. Всъщност недостатъчното производство на Т3 предизвиква инсулинова резистентност, което може да обяснява факта, че хората, които спазват диета с много ниско съдържание на въглехидрати и високо съдържание на мазнини, често имат висока кръвна захар на гладно. Непредсказуемият елемент тук е приемът на белтъчини.





Полезна информация за МСТ:

Кокосовото и палмовото масло са богати на средноверижни триглицериди (особено кокосовото, което съдържа приблизително 60% средноверижни триглицериди). Тези наситени мастни киселини имат значително по - къси вериги отколкото повечето животински мазнини. Те имат различни ползи за здравето, защото не изискват жлъчни соли за усвояване от тънките черва (тъй като се усвояват пасивно, те навлизат много бързо в кръвния поток и не затрудняват храносмилането дори при хора с отстранен жлъчен мехур). Средноверижните триглицериди се преобразуват бързо в кетонни тела от черния дроб. Това са водно разтворими молекули, които обикновено се произвеждат като междинен или вторичен продукт, когато организмът мобилизира (използа) за енергия мазнините в мастните депа. Кетонните тела (или поне два от трите вида) може да се използват лесно за енергия от всяка клетка и са предпочитаният източник на енергия за мозъка при липса на глюкоза или при наличие на инсулинова резистентност (това е причината хранителните добавки с масло от средноверижни триглицериди  (МСТ) да оказват толкова благотворно влияние при невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер). Освен това кокосовото масло притежава и редица антимикробни свойства, поради което може да се окаже много полезно за хора със свръхрастеж на бактерии или гъбички.

Можете ли да спазвате палео подхода, докато сте бременни или кърмите?

Отговорът е да! Категорично! Няма да се затрудните да си набавите нито един нутриент, от който тялото ви се нуждае, за да осигури необходимите условия за растежа и развитието на вашето бебе. В действителност ще консумирате само най - богатите и полезни вещества храни, които съществуват, а малко хранителни режими ще ви осигурят толкова предимства. Ако страдате от автоименно заболяване, което влезе в ремисия по време на бременността ви, палео подходът може да помогне да намалите силата на пристъпа, след като родите детето ви, или дори напълно да го предотврати. 

Ако страдате от сутрешно гадене, храните, които ще действат най - щадящо на чувствителния ви стомах, ще бъдат бульонът, бананите, ябълковият сос, рибата, добре сготвеното месо, зеленчуците. Джинджифилът има мощно действие против повръщане. Избягвайте ментовият чай, който може дори да отпусне долния езофагеален сфинктер (същото действие може да има и кофеинът, алкохолът, шоколадът, пушенето и ястията с високо съдържание на мазнини). Така киселините, гаденето и повръщането може да се влошат. А белтъчините могат да допринесът за затягането на този сфинктер. За киселини и сутрешно гадене често се препоръчва папая или хранителни добавки с ензими от папая: плодът съдържа протеолитични ензими, които подобряват храносмилането.






Циклично редуване на храните и сезонно хранене

Когато страдате от тежка форма на пропускливи и възпалени или увредени черва, е вероятно да развиете хранителни непоносимости и чувствителности. След като установите и изключите виновниците от менюто си, процесът на озравяване би трябвало да се ускори. Но как да избегнете възникването на нови непоносимости или чувствителности, докато червата ви се възстановяват?
Най - добрата стратегия е така нареченото циклично редуване или ротация на храни. Това означава за определени периоди (обикновено от една до три седмици) да консумирате само дадена подгрупа от позволените в палио подхода храни. Например през първия период източниците ви на белтъчини могат да бъдат сьомга, говеждо, пилешко и стриди. През следващия период може да изберете скумрия, пъстърва, агнешко месо, ему и скариди. През последния период от цикъла белтъчините ви могат да са делфинова риба, свинско, бизонско и миди. В зависимост от това колко разнообразно сте свикнали да се храните, този подход може да се окаже предизвикателство, за което ще трябва да се подготвите. Обикновено е от полза да съставите подробни списъци с "позволените" през всеки период от цикъла видове месо, морски дарове, зеленчуци и плодове. 
Друг вариант е да се храните сезонно. Това се отнася най - вече за плодовете и зеленчуците, затова тази стратегия може да се съчетае с циклично редуване на белтъчните храни. Това ще рече, че единствените плодове и зеленчуци, които ще купувате, ще бъдат според климата на мястото, където живеете. Например реколтата от ягоди и аспержи обикновено се прибира в края на пролетта, прасковите и черешите - през лятото, ябълките - през есента, а цитрусовите плодове и кръстоцветните зеленчуци като къдраво и брюкселско зеле - през зимата. Можете лесно да се храните сезонно и да консумирате най - качествената продукция, като пазарувате основно от местни ферми и фермерски пазари.






Материалите в тази статия са взаимствани от книгата "Автоимунен палео протокол".

Ако тази публикация ви е харесала, споделете я в социалните мрежи и се абонирайте за новите статии в блога. Последвайте ме в Instagram или Facebook чрез бутоните по - долу. В Instagram всекидневно споделям идеи за храна в story.

Instagram profile

Facebook page

сряда, 2 септември 2020 г.

Бисквитена мус торта с череши

 



Продукти:

200 грама тънки бисквити

100 грама сушени череши StrumaFruit

200 грама натурален шоколад

100 грама пресни орехи

400 грама извара

4 яйца

щипка сол




Приготвяне:

Разделете яйцата на жълтъци и белтъци.

Разбийте белтъците с щипка сол на сняг.

Използвайте миксер за тази цел.

Начупете шоколада на блокчета и го разтопете на водна баня.

Добавете към него жълтъците и разбъркайте със силиконова бъркалка. 

След това добавете изварата и разбъркайте добре до получаването на хомогенна смес. 

Ако изварата ви е много тричава, трябва да използвате блендер за тази цел, за да може сместа ви да стане идеално гладка. 

Имайте впредвид, че има различни видове извара и това ще повлия е на текстурата ако не използвате блендер.

Трябва да получите идеално гладка смес.

Накрая прибавете белтъците на части и разбърквайте след всяко добавяне на сместа.

Получава се пухкав крем. 

Смелете черешите в блендер с малко вода. Аз използвах около 30 грама топла вода.

Смлените череши стават на крем - като мармалад.

След това подредете един ред бисквити в тавичка с размери 25/25.

Отгоре разпределете половината от крема.

Поръсете със смлени орехови ядки.

Подредете втори ред бисквити, смлените сушени череши и смлени орехи.

Сложете стреч фолио върху тавичката, за да не изсъхва тортата и я поставете в хладилник за 12 - 24 часа.

По желание можете да сервирате с топка ванилов сладолед.

Приятен апетит!




Ако тази публикация ви е харесала, споделете я в социалните мрежи и се абонирайте за новите статии в блога. Последвайте ме в Instagram или Facebook чрез бутоните по - долу. В Instagram всекидневно споделям идеи за храна в story.

Instagram profile

Facebook page


вторник, 1 септември 2020 г.

Руска кухня: Сирники

Сирники е типична закуска от руската кухня. В сайта вече съм ви показвала рецепта за сирники, само че приготвени с трици. При рецептата за сирники от преди години съм използвала печенето като начин на приготвяне, но и пърженото се оказа не лоша идея.

 



Днешната ми рецепта видях от това видео и реших да приготвя оригинала. 

Взех всички необходими продукти от магазини Berezka, за да приготвя рецептата 1:1 и да пренеса семейството си в Русия. На мнение съм, че една рецепта от чужда кухня трябва да се приготвя с продуктите на съответната държава, ако искаме да се пренесем там и да усетим автентичния вкус. В България сме превилегировани, защото имаме руски магазини като Berezka, от където можем да закупим руски продукти.

Оставям това видео тук, ако ви е интересно да видите как се приготвят нагледно сирниките. 




Рецептата е адаптирана от тук.


Продукти:

200 грама творог 9% масленост

1 и 1/2 супени лъжици пшеничен грис

1 супена лъжица кафява захар

1/2 чаена лъжичка ванилова течна есенция

30 грама краве масло

1 яйце




Приготвяне:

Сложете творога в купа и добавете яйцето, пшеничният грис, захарта и ваниловата есенция.

Размесете продуктите с помощта на вилица, така че да се хомогенизират.

Поставете стреч фолио върху купата и я поставете за половин час в хладилник. 

Целта на това отлежаване в хладилник е пшеничният грис да обере влагата и сместа да стегне, за да се работи по - лесно с нея.

Извадете купата с тестото от хладилника и оформете на тънък колбас.

След това го разрежете на равни части с дебелина около един сантиметър.

В оригиналната рецепта пише да се овалят в брашно, но аз тази част я пропуснах с цел по - малко въглехидрати в сирниките.

Сложете краве масло да загрее в тиган за палачинки. 

Температурата на загряване не трябва да е много силна, за да не загорят сирниките.

Пържете ги за кратко и от двете страни. 

Поднесете със заквасена сметана и горски плодове. 

Можете да поднесете и със сладко, мармалад, мед, агаве, шоколад или каквото друго пожелаете.

Приятен апетит!




Ако тази публикация ви е харесала, споделете я в социалните мрежи и се абонирайте за новите статии в блога. Последвайте ме в Instagram или Facebook чрез бутоните по - долу. В Instagram всекидневно споделям идеи за храна в story.

Instagram profile

Facebook page

събота, 29 август 2020 г.

Кето тиквени сандвичи

Тази рецепта отлежава на компютъра ми вече повече от два месеца. Добре че ми остана малко време, за да обработя снимките и да ви я споделя. 
Приготвянето на кето тиквените сандвичи е лесно и бързо, а сандвичите са много засищащи - типично по кето.

Използвах домашни тиквички, спанак и яйца. Домашно отгледаната храна винаги дава отражение върху вкуса на храната. Неоспорим факт. 
Много обичам яйца и именно затова те присъстват в дневното ми меню. А на кето си е почти задължително според мен.





Продукти:

за кюфтенцата:

200 грама тиквички*= 2 броя
50 грама кокосово брашно
1 скилидка чесън
1/2 връзка пресен копър
сол на вкус
1 яйце

200 грама пресен спанак
200 грама пресни манатарки
20 грама краве масло

5-6 яйца
20 грама краве масло

за подлученият сос:

100 грама маскарпоне
1 скилидка чесън
сол на вкус
20 грама каперси

*Количеството тиквички е в настъргано и отцедено състояние.





Приготвяне:

Първо започнете с приготвянето на тиквичките. 
Обелете ги и ги настържете на едро ренде. 
Посолете ги и ги оставете за 30 минути до един час, за да се отцедят.
След това ги сложете в медицинска марля и отцедете излишната вода допълнително. 
Сложете ги в купа, заедно с яйцето и пресният копър (нарязан на ситно), кокосовото брашно и пресованата скилидка чесън.
Разбъркайте добре и оформете кюфтенца. 
Подредете ги в тава, която предварително сте покрили с хартия за печене.
Печете на 180 градуса за около 30 минути.
Извадете тавата от фурната и оставете кюфтенцата в нея, за да изстинат напълно. 

През това време си пригответе плънката.
Сложете кравето масло в дълбок тиган. 
Нарежете манатарките на малки кубчета.
Задушете спанака и гъбите. 

Изпържете яйцата на очи - в маслото.

В чиния поставете тиквено кюфте, отгоре сложете една лъжица спаначено - гъбена плънка, а накрая поставете  яйцето. 

Поднесете с подлучен маскарпоне сос с каперси.
Той се приготвя като смесите маскарпонето с пресована скилидка чесън, сол на вкус и каперси.
Приятен апетит!




Ако тази публикация ви е харесала, споделете я в социалните мрежи и се абонирайте за новите статии в блога. Последвайте ме в Instagram или Facebook чрез бутоните по - долу. В Instagram всекидневно споделям идеи за храна в story.

Instagram profile

Facebook page